Последния дуел

Заглавие: Последния дуел Пет Дек 03, 2010 10:25 pm

By:Vaskots

Последния дуел

(Анубис)-Ти ли си Юги Муто?
(Юги)-Да,а вие сте?
(Анубис)-Наричат ме Анубис,предизвиквам те на дуел в царството на сенките.
(Юги)Анубис?Невъзможно.
(Анубис)Преди дуелът да започне искам да ти покажа това .
(Юги)Какво? Пирамидата на светлината.
(Юги)-Ями, мислех че си унищожил този елемент.
(Ями)-Така е,но се е възстановил,Анубис също.
(Анубис)Играя с Reflector(1700/1200),Battle Ox(1700/1000),Dude Kaiser(1800/1600) в атакуващ режим.
(Ями Юги)Аз играя с Baveral Warrior(1200/1300) в заштитен режим
(Анубис) Поставям карта с лице надолу и сега Reflector атакувай. Battle Ox, Dude Kaiser директна атака,така ти остават 500LP.
(Ями Юги)Призовавам трите магнитни война(1500/1800,1400/1700,1700/1600),Celtic Guardian(1400/1200),Young Animal King Cargear(1500/1200),Kuriboh(300/200),Koumori Dragon(1500/1200),Feral Imp(1300/1400).Жертвам 6 от тях и призовавам Slifer The Sky Dragon(3000/3000),Obelisk The Tormentor(4000/4000).Призовавам Giant Solder Of Stone(1300/2000).Сега жертвам останалите си 3 чудовища и призовавам The Winged Dragon of Ra(4100/4600).Египетски богове атака.
(Анубис)Активирам Pyramid of Light.
(Ями Юги)Не,чудовищата ми.
(Анубис)Жертвам трите си чудовища за да призова Filien The Great Svinks(35000/35000)директна атака,остават ти 0 LP.Това беше последния ти дуел фараон.

Юги губи Пъзела

Беше 7:30 сутринта в неделя.Аз бях взел дистанционното за телевизора.Пуснах ВТV и зачаках да минат рекламите за да гледам Yu-Gi-Oh!Ето!Започваше! Изведнъж си помислих че би било супер ако бях във филмчето.Вече даваха какво се е случило в предния епизод(всички се бяха класирали за финалите на бойният град).И изведнъж стана нещо странно!Почувствах се сякаш има земетресение!Всичко спря рязко както беше започнало!Аз бях паднал покорем и изпаднал в безсъзнание.След малко(или поне така ми се струваше)чух познат глас.Отворих очи и видях Юги Муто и Джоуи Уилър надвесили се над мен.

-Как си хлапе?-каза Юги.

-Ти...ти...ти си Юги Муто!-възкликнах аз.

-Хей!Юги!Станал си по-известен от Кайба.-обади се Джоуи.

-Джоуи Уилър!!!Аз съм ти може би най-големият фен!-казах аз и се обърнах към Джоуи с усмивка.

-Наистина ли?(той направи типичната си самодоволна физионокмия)Искаш ли афтограф?

В това време отстрани се обади някой:

-Джоуи!Пак ли се правиш на звезда?И защо не вдигнете момчето от земята?

Някой разбута Юги и Джоуи и се показа лицето на Теа Грандър.Тя ми подад4е ръка и ми помогна да се изправя.Тогава открих,че вече не съм в хола си,а в някакъв град.По сградите наоколо разбрах,че това е град Домино.

-Как се озовах тук?-попитах аз.

-Като си се записал за участие в турнира на Бойния град.-отговори Юги.

-Какво?Не съм се записвал за никакъв турнир,пък най-малко в този на Бойния град!

-Тогава защо имаш дуелен диск?-учуди се Джоуи.

-Моля аз нямам...

Вдигнах лявата си ръка за да докажа че нямам дуелен диск и ахнах от почуда!Имах.Дори в него имаше тесте.Реших да го разгледам.Извадих го и след няколко минути мълчание открих,че това е МОЕТО тесте.

-Невероятно!Невиждано!-повтарях аз.

-Какво ства?-попита учудения Юги.

-Няма значение.-отговорих бързо аз.

-Как се казваш-запита ме Юги както винаги дружелюбно.

-Дамян.

-Аз съм...-започна Теа,но аз я прекъснах:

-Знам коя си!Ти си Теа Грандър!

Изведнъж се сетих да проверя колко локационни карти имам.

Опипах си джобовете и най-сетне ги намерих.Бяха шест!Бях се класирал за финалите.

-Хей!И ти ли си финалист?-запита Джоуи.

-Явно да.-отвърнах.

-Тогава ела с нас!Ние тъкмо там отиваме!-предложи Юги.

-Добре.-съгласих се аз.

Отидохме там и ни посрещна Кайба.

-Заповядайте дуелисти!Тук на моя дирижабъл!

-Какъв...-започна Джоуи,но не можа да си довърши мисълта,защото в небето се появи огромен бял дирижабъл.Той кацна пред нас.Качихме се вътре.С нас бяха още Маи,Дюк и Тристан.Бакура ни настигна на стълбите.

-Здравейте приятели!-поздрави той-Кое е момчето с вас?

Аз веднага се предствих:

-Дамян.Приятно ми е.

-Аз съм Бакура Рио.

Щом влязохме и Кайба влезе с нас.Другите двама финалисти ги нямаше.Предполагах,че ще са Одиойн и Мерик,но не казах нищо.Показаха ни стаите и ни дадоха номера.Прибрахме се по стаите,за да се подготвим.След около половин час ни извикаха в главната зала.Там имаше малка сферичка с две глави на Синеок дракон.До нея беше застанал Мокуба заедно с някакъв костюмар.Огледах се за Мерик и Одион,но тях ги нямаше.Тук бяха Мако Цунами и Уивъл Ъндърууд.Тъкмо щях да заговоря Мако когато Мокуба проговори:

-Здравейте финалисти!Както виждате тук има сфера с осем топки.Всеки от вас получи номер щом влезе в дирижабъла(аз бях номер 6).ПУСКАНЕ!!!

Сферата започна да върти топките.Една попадна в първия улей.Щом стигна до края на улея устата на синеокия се отвори и там беше номер 6.Моя номер.Аз застинах в очакване кой ще бъде противника ми.По втория улей вече се движеше топка.Тя почти беше стигнала края.Още малко...

-Номер 3!Юги Муто!-извика Мокуба.

Помислих си:"Край!Юги ще ме победи!"Тръгнахме към арената.Щом стигнахме до нея аз застанах от едната,а Юги от другата страна.Започнахме.Аз бях първи.

-Добре Юги!Играя с АТОМНА БУБОЛЕЧКА и ще я жертвам за да унищожа 1000от твоите ЖТ.След това играя чудовище с лице надолу в атака и си ти на ход!

-Аз слагам карта с лице надолу и чудовище в защита.

-Играеш много прикрито Юги!Имам една идея как да го направим по-интересно.Ако аз заложа тестето си,а ти пъзела си.

-Дадено!Скоро ще си имам ново тесте!

-Не забравяй,че отново е мой ход!Играя с АНГЕЛА В БЯЛО!Така ще си увелича ЖТ с 1000

-О,НЕ!-възкликна Юги.

-Още не съм свършил!-засмях се аз.-Обръщам чудовището си ВОЙН ЙЕЛА и атакувам твоето чудовище в защита.

-Ха-ха!Обръщам КАМЕННИЯ ВОЙНИК!-присмя ми се Юги.

-О,НЕ!Загуних 400ЖТ!

-Сега е мой ред.-каза Юги.-обръщам магическа карта ХИНОТАМА!

-ААА!Останах на 4100ЖТ!

-А аз не съм свършил хода си!Поствям карта в защита.

-Ще те победя Юги!-казах аз.-Поставям КОРИБО в защита и го комбинирам с една карта с лице надолу!

-Аз вадя САНГАН в атака и атакувам твоя КОРИБО!-възтаржествува Юги.

-Ха!Обръщам картата с лице надолу!Карта вирус!

-О,не!Предавам се Дамяне!Ето ти елемента ми!

Ето как спечелих пъзела на Юги и най-рядката му карта НЕБЕСНИЯ ДРАКОН СЛАЙФЪР!

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Странният дуелист (част 2): Завръщането

Юги вече беше започнал училище. Той беше най-известното момче в училището и всички го търсеха за какво ли не. Донякъде си имаше предимства да си известен. Да вземем например, че днес Юги беше си забравил домашното в тях, а учителката, която беше една от най-строгите, просто махна с ръка и му каза да го донесе следващия път. Но недостатъците изглеждаха по-големи. Да вземем например вчерашния ден. Около 10 момчета го предизвикаха на дуел и нямаше как да им откаже и ги би без никакви затруднения, но беше много уморително. Завчера бяха 12, а още по-предния ден 11.

"Колко ли щяха да го тормозят днес?" - питаше се Юги.

И както се беше размислил, случайно беше дошъл негов ред да прочете нещо от учебника.

Настана странно мълчание.

- Ей, Юги Муто - подхвана учителката.

Юги само забеляза, че учителката говори нещо, но изобщо не се усети, че говореше на него.

- Да не си болен.

Чак сега забеляза на кого се говори, защото всички погледи бяха вперени в него.

- А-а-а - започна объркано Юги.

- Прочени задача 5 - продължи вместо него учителката.

Денят продължи нормално и дойде време за прибиране.

Юги се прибра в къщи. Там го чакаха, вече свършили по-рано училище, неговите приятели. Разговорите и шегите бяха забавни и следобеда и ранната вечер беше перфектна. Юги дори забрави за проблемите си в училище. Той дори не беше забелязъл, че днес никой не иска от него дуел.

Вечерта мина перфектно, но...

- Ей, Джои - подхвана Тристан. - Не трябваше ли да довършиш проекта си по-биология до утре.

- О... Забравих... Трябва да тръгвам момчета. Чао.

И Джои с бясна скорост прелетя като стрела край тях.

След време дойде време и другите да се прибират. Пожелаха си лека нощ и се разотидоха.

Юги си легна и скоро заспа. Но сънят му не продължи дълго. Телефонът иззвъня. Юги с сънлива бавна походка се затътри до телефона и вдигна.

Беше Серенити. Говореше много объркано и нищо не му се разбираше.

- Чакай Серенити - прекъсна го Юги. - Успокой се и ми кажи какво е станало.

- Ами-и-и Юги... Нали Джои... И... Той... го няма.

- Какво е станало?

- Ами той не се е прибрал още.

- Какво?

Това много стресна Юги. Той бързо се облече и изтича навън. Обади се на Тристан и Теа и те бързо пристигнаха.

Започна се умуването. Каде можеше да отиде? На никой не му идваше наум и затова след недълго мислене решиха да пробват напосоки на местата, където Джои по принцип ходи.

Претърсиха навсякъде. От него следа нямаше.

И точно когато се бяха отчаяли се чу гаден груб кикот:

- Ха-ха-ха. Да не сте загубили нещо.

Елемента на Юги се задейства и Ями го смени

- Да - каза той. - Търсим нашия приятел Джои.

- О, ама така ли било - каза гласът и се разсмя още по грубо и гадно - Ами случайно аз го отвляках.

- Кажи какво си му направил - ядоса се Ями.

- Засега нищо, но ако не дойдете с мен може и това да се промени.

- И как да те последваме като не те виждаме - попитаха в хор Ями, Тристан и Теа?

- По гласа.

И, тъй като нямаха избор те го последваха. Вървяха дълго. Всичко около тях се променяше и като се оглеждаха назад, сякаш не бяха минавали от там. Скоро стигнаха до тъмна пещера и гласът ги покани там. Влагата и праха се усщаха много силно. Беше отврат. На Юги започна да му прилошава.

Ями усети това и попита как е и се опита да го окуражи, но скоро и той имаше проблем. Връзката му с Юги сякаш изчезваше. Но какво беше това място?

- Добре дошли в моя дом - каза присмехулно домакинът.

- Какво искаш от нас? - прекъсна го Теа, която беше много уплашена.

- Искам някой от вас да се дуелира с мен. Който загуби душата му ще ми принадлежи. Ха-ха-ха.

Тристан и Теа веднага погледнаха към Юги и чак сега забелязаха, че не е добре.

- Какво си му направил - извика ядосано Теа.

Тристан скочи и със стиснати юмруци се отправи към така наречения домакин, но падна покосен.

- Не е културно да нападаш домакина. И май никой не остана да се дуелира с мен. Това означава, че ще взема душите ви веднага.

- Не бързай толкова - чу се друг глас.

Този глас се стори мнго познат на Юги, но от къде?

- Ти не се намесвай - продължи домакинът.

- Нали искаше да се дуелираш? Ето ме мен. След като така подло постъпи като доведе Юги тук.

- Какво искаш да кажеш - прекъсна ги Теа.

- Това място е бившо светилище и никаква магия не действа тук и всичко магическо нанася болезнени поражения на собственика си.

- Юги - извика Теа и изтича до него.

Той едвам, едвам се надигна и каза:

- Добре съм.

Чак сега Юги си спомни къде беше виждал новодошлият. Това беше същия озни странник, който срещна една вечер и който го победи.

Дуелът започна. Като предизвикващ започна новодошлият. Той издърпа карта и направи недоволна гримаса, но после се усмихна.

- Какво, да не би да не ти дойде това което искаше - присмя му се домакинът.

- Не бих казал така. Просто ми дойдоха тези карти, които ми трябваха и играта свърши. Е, не веднага, но до началото на твоя ход ще загубиш.

- Ха-ха-ха. Колко бил убеден! - присмя му се домакинът.

- Добре тогава. Играя Painful Choice и сега аз избирам 5 карти от тестето си. Ти избираш една от тях и аз я прибирам в ръката си другите 4 отиват в гробището. И сега избирай.

И странникът (новодошлият) избра 5 карти от тестето си и ги показа на опонента си.

Те бяха Left Leg of The Forbidden One, Right Leg Of The Forbidden One, The Forgiving Maiden, The Forgiving Maiden (т.е. още една)и Right Arm Of The Forbidden One.

- Много глупава постъпка да ми даваш да унищожа Exodia толкова рано и толкова лесно, но щом искаш...

- Избирай!

- Ами, вземи си една от The Forgiving Maiden.

Станникът усмихна.

- Знаех си, че ще направиш това. И сега аз поставям едно чудовище в защитен режим с лице надолу и играя Dark Hole.

- Ама то има само едно чудовище на терена и то е твое. Защо ще го правиш - беше в недоумение домакинът.

- Да го убия естествено. Чудовището ми е Sangan и тъй като отива в гробището аз имам право да си взема едно чудовище с атака до 1500 и аз си избирам това и той показа Exodia The Forbidden One (т.е. главата).

- За какво ти е? - присмя му се домакинът. - Нали вече частите ти Exodia са в гробището.

- Засега. Поставям една карта с лице надолу отзад и завършавам хода си.

- Идеално - каза домакинът и изтегли карта.

- Почакай.

- О, не.

- О, да. Активирам моята карта капан Backup Soldier и тъй като имам 5 чудовища в гробището мога да си върна 3 от тях с атака до 1500, а можеш ли да се сетиш кое ще си върна.

- О, не. Не може да бъде - започна да се вайка домакинът, но скоро се спря. - Не можеш да ме победиш. Аз съм си удома и тук важът моите правила и протегна ръка и вихрушка се изви към странникът, но когато мъглато премина той си беше още там невредим както си беше преди малко.

- Що за нещо си ти? Няма нищо живо което да устои на моята магия, а на тази територия не действат никакви други магии!

- Кой е казал, че съм жив? Аз бях коварно изпратен в царството на сенките от един зъл магьосник, който не ми даде дори право на дуел за да се защитя. Аз си обещах, че дори в отвъдното ще го намеря и ще го победя. Сега се е върнал към живот и след хиляди години аз ще изпълня обещанието си. Не знам защо съм жив само през нощта, но това не е от значение. И тъй както се той се подигра с мен ти се подиграваш с тях за това ще усетиш гневът на най-силното чудовище в тази игра. Да свършваме с дуела. Призовавам Exodia The Forbidden One. Exodia дай ми победата.

Всичко блесна и всички паднаха на земята.

След известно време Юги и приятелите му се съвзеха и станаха. Бяха все още в пещерата, но и Джои беше с тях, а от другите двама нямаше и следа.

Кои бяха тези двамата? Но най-любопитно му беше кой беше този странник, който пак така се появи от никъде и изчезна в нищото. Може би това се дължеше на това, че не е жив.

Юги не знаеше. Пътя до вкъщи премина в дълги разговори, в които Юги чак сега разказа на приятелите си за този странен дуелист.

На дугия ден всичко си продължи по старому сякаш нищо не е било.

Новата холограмна система

Един ден си разглеждах тестето и реших да създам нов вид холограми за дуелиране . Тя ще се състои от холограмни прожектори към всеки чин. Слава Богу в клас имаме 28 чина. Толкова са и нужните места за карти на нормално поле. На всеки чин монтирах специална плоскост , вместо сложни джунджурии. Направих и антени, чрез които да има безжична връзка с другите плоскости.

След като я пуснах в действие всички се дуелираха .Минаха няколко седмици и никой не ме предизвика, защото знаят, че съм хитър и да не им погодя някой номер с моята система.

-Еврика!!!!!!!!Аделин от моя клас, който почти всички побеждаваше ме предизвика.веднага се навих. Тъкмо да си извадя тестето от раницата и видях там бележка , залепена върху едно тесте на която пишеше:

"Веси , една моя колежка ми даде това . Тя го е купила от Турция . Спомняш ли си , че и поръча? Нямах време да ти ги дам снощи , защото съм нощна смяна и сигурно ще спя , когато тръгнеш за училище.Дано ти харесат."

Обаче вярвах , че се хубави и ги сложих в зоната за тестето.

* Да се дуелираме!-викнахме и двамата и започнахме.

* Аз съм първи!- казах и теглих карта.

* Уха, като се съди по ръката ми май наистина е хубаво тесте.

* Тогава давай и не говори .

* На твоите желания.Поставям две карти надолу и great white-1600,800.Давай.

* Призовавам перата на харпията и очиствам твоите карти с лицето на долу.

* Нееееееееее! Приказния свят и мистичния космосен тайфун.

* Отлично.Поставям това в защитен и завършвам.

* Ще си платиш за картите.Тегля!

* И какво изтегли?

* Нещо много хубаво.Поставям го с лицето надолу , призовавам claw reacher1000,800 в атакуващ режим и атакувам с great white.

* Ха-ха , това е човекоядния бръмбар и заедно с рибката ти отиват на пътешествие.

* Точно за това призовах claw reacher, атакувай му точките директно.

* Нееееееееее!Остави ме на 3000 точки живот.

* Кой сега казва не?

* Ще видим. Мога да победя почти всеки.Ще победя и теб.

* Нека всички да видят това.(Без да забележим вече бяхме наобиколени от целия клас)

* Сега призовавам най-силното чудовище, което не се нуждае от жертване. Давай Ворс нападателю1900,1200. Атакувай тази гадинка.

* Разбира се, ако...

* Какво ако, мога да го убия с един удар.

* Сигурно, ако нямах waboku с лицето надолу.

* Какво , имаш толкова рядка карта.

* Сигурно, забравяш ли , че не знам какво има в тестето ми.Сега атаката ти е спряна.Изтеглих карта и я поставям с лицето надолу. Прехвърлям claw reacher в DEF режим и завършвам.

* Нападателю , атакувай.Край с това чудовище. Поставям това с лице надолу и си ти.

* Ок, поставям това в защитен режим и това е засега.

* Ха-ха, победих те.

* Какво?

* Активирам промяна на убежденията.Сега твоето чудовище идва при мен. После пожертвам нападателя, за да призова houzanry 2100,2800. Благодарение на тази карта ще му увелича атаката на 2500 и заедно с твоето чудовище, което е kojikocu1500,1200 те атакувам директно и те победих.

* Не съвсем.

* Как така не съвсем?

* Просто , активирам dragon capture jar.

* О , не , забравих , че имаш обърната карта.

* Точно така , няма го вече дракона.Губя 1500 точки заради kojikocu, обаче той сега е на моя страна и с него ти атакувам точките директно. Поставям това с лицето надолу край за реда ми.

* Добре , имаш 2500 LP, а аз само 1500.Поставям magic power. Сигурно знаеш какво прави тя.

* Да , няма нужда да губиш точки.

* Точно така. Сега използвам и възроди чудовището за да си върна houzanry.

* Глупчо, не знаеш ли, че dragon capture jar е постоянен капан.

* По дяволите.

* Сега е мой ред.поставям kojikocu в DEF , това с лицето надолу и си ти.

* Поставям харпията 1300,1400 в ATK , заедно с розов камшик и кибернетичния щит. Така тя става с 2100 атакуващи точки. Атакувай kojikocu.

* Активирам reverse trap, който ми позволява да премахна всички екипиращи вълшебни карти за един рунд.

* Не!

* Да! Сега точките на харпията са си същите. Кojikocu, атакувай я и после същото и с жизнените му точки.Няма да загубиш нищо, но не е важно това.

* Активирам размяна на ръце.

* Не.

* После размяна.Дай си ръката насам.О, хубави карти-синеок бял дракон, премахни капана и седмото острие на бандита. Избирам синеок бял дракон.А ти вземи единствената ми карта-гробището на мамута.

* За моя ход поставям твоята карта в защита и kojikocu, също в защита и добавям тези две карти с лице към земята.Ти си.

* Добре , поставям жертван агнец.Мога да пожертвам 2 от тях за да призова синеок бял дракон и другите 2 за черния магьосник.Сега с дракона ще атакувам kojikocu и с магьосника моята карта.(След като праха се раздига) Какво? Защо kojikocu е на терена? А къде е моят дракон?

* Сигурно в гърлото на dragon capture jar.

* Не , все забравям тази карта.

* Сега е мой ред.Поставям карта с лицето надолу и продължаваш ти.

* Добре, изпроси си го.

* Защо?

* Защото с този ход ще те победя.

* Ама така каза и преди няколко рунда.

* Няма значение, напред келтски пазителю1400,1200.Атакувай kojikocu.Вече го няма и черен магьоснико , атакувай.

* Да бе, победи ме, разгръщам enchanted javelin и точките ми са същите.

* Добре де , пак се спаси.

* Поставям чудовище в DEF и обърната карта.

* Изваждам greedy pot , тегля 2 карти и печеля автоматично.

* Какво , ако си събрал destiny board , трябваше да ми ги покажеш.

* Не е това, поставям на терена глава на Екзодия и сл....

* Чакай, преди да сложиш останалите части разгръщам дупка капан.Тя ми позволява , когато призовеш чудовище с атака 1000 или повече да го унищожа. Ако първо беше поставил другите части , щеше да победиш.

* Ох , не, как можа да победиш това могъщо чудовище?

* И аз не знам .

* Ох , няма смисъл , предавам се.

* Добре, браво , беше чудесен дуел.

* Май си прав.

Изведнъж в стаята влетя един наш съученик.

* Знаете ли , изобретили са нова система за дуелиране .

* Стига с тези системи-казах аз-играйте си на обикновена маса.

Финалния дуел

Юги и неговите приятели(Joey,Тристан,Серенети,Май,Бакура и Теа)бяха тръгнали към "Софияленд".Там си купиха билети и отидоха

право при "Влакчето на Индиана Джоунс"и общо взето си изкараха добре.Стояха до вечерта.Всички си бяха тръгнали

освен дружинката.Щяха да се качват на "Кулата"....И понеже Бакура беше фен на екстремните спортове поиска да го включат

на последна скорост.Няма да разказвам на там защото не е за разказване.Ще ви кажа само едно Юги беше получил мозъчно

сътресение и го бяха вкарали в болница"Аре ба".Кайба веднага научи за злополуката и отиде в болницата да предизвика Юги

на дуел.Кайба влезе в стаята на Юги която беше №302 и му каза:

-Юги предизвиквам те на дуел

Юги:

-If'm fime to fuel(което сигорно трябва да значи "It's time to duel).

Но както и да е,все пак да не се занимаваме с глупости.Дуелът започна.....

Кайба:

-Слагам "Battle Ox[1700/1000]"в атакуващ режим.

Юги:

-Призовавам "Mystical Elf[800/2000]в защитен режим и карта с лице на долу

Кайба:

-Аматьор.Аз играя с "Baby Dragon[1200/700]"в атакуващ режим и с "Mystical Space typhoon"и твоята Trap карта

вече е в гробището.

Юги:

-Абе ей Ольо.Нема да лъжеш.Как я прати в гробището???

Кайба:

-"Mystical Space typhoon"ми позволява да убия една Magic или Trap карта.

Юги:

-Ааа така кажи ба.Аз играя с "Dark Hole" и си свършвам хода

Кайба:

-Играя с карта с лице на долу и "Card Destrucion"картите от рацете ни са в гробището.Активирам картата,която сложих

преди малко и тя е "Monster Reborn"и връщам от гроба"Obelisk The Tormentor[4000/4000]"и те атакувам директно.

Юги ти загуби.Вече аз сам "КРАЛ НА ИГРИТЕ".

Юги:

-Така ли?

Кайба:

-Да така....

50години Кайба беше неоспорван шампион.Млатеше всичко по пътя си,докато не се роди Мелендей.

В прочие забравих да спомена,че Мелендей е син на Юги.

Когато Мелендей беше готов да се изправи срещу Кайба,шампионът беше на 74години и използваше силата на инвалидната

количка.Мелендей беше спечелил няколко аматьорси турнирчета и мислеше че е готов да бие Кайба.

Мелендей отиде при Кайба и му каза:

-Предизвиквам те на дуел.

Кайба:

-Не толкова бързо.На 1април ще има турнир който спечели 8локационни карти ще се дуелира с мен за титлата "КРАЛ НА ИГРИТЕ"

Мелендей:

-Когато те бия искам да ми дадеш и "Kaiba Corp".

Кайба:

-Става,но ако ти загубиш,никога повече няма да играеш тази игра.

По пътя към финалите Мелендей игра с децата на Май,Рекс Раптор,Ливъл и много други...

Финалния дуел започна.....

Кайба:

-Аз играя с "Opticlops[1800/1700]"в атакуващ режим.

Мелендей:

-Аз поставям "Vorse Raider[19001000]"и атакувам твоя"Opticlops"

Брояч:

Кайба:3900 Мелендей:4000

Кайба:

-Играя с чудовище в защитен режим.

Мелендей:

-Аз слагам "Battle Ox[1700/1000]и "Monster Reborn".Кайба кажи здрасти на "Opticlops"

Кайба:

-Здрасти

Мелендей:

-"Opticlops"атакувай неговата карта

Кайба:

Ти си идиот.Та тя е "Hane-Hane"и връщам "Opticlops" в раката си понеже тя е моя карта.

Мелендей:

-"Vorse Raider и Battle Ox" ще те атакуват директно.

Брояч:

Кайба:300 Мелендей:4000.

Кайба сложи ръка на тестето си.Той се беше предал.

На церемонията:

-Новия "КРАЛ НА ИГРИТЕ"-каза Крокет-е Мелендей.

И после той живял весело и щастливо в новия си дом "Кайба Корп".

Четвъртата божествена карта

На 13 март 2005 година ми беше решаващият двоен дуел аз и юги срещу марик и пегасъс.Тогава мачът се премести в царството на

сенките.Секунди преди дуела юги ми каза,че ако искаме да спасим света то трябва да вярваме в душата на картите.И така започна

дуела на хилядолетито.

[Аз]-Слагам карта в защитен режим-каменния войник [1200/2000] и две карти с лицето на долу.

[юги]-Добър ход Стаси аз пък ще сложа тъмния елф [2000/800] в атакуващ режим и още една карта с лице на долу.

[пегасъс]-Ха-ха-ха глупаци вие не знаете че имам много нови карти които нарисувах на скоро.

[Aз]-Само да те прекъсна пегасъс имам една изненада за теб виж почти всички карти в тестето са ми нови нарисувани.

[пегасъс]-Какво невъзможно но както и да е слагам една нова карта която ще ви изненада картата смъртоносен войн [0000/0001]

ол нееее вижте какъв глупак съм ако ви стиска атакувайте ха-ха-ха-ха.

[Maрик]-Браво пегасъс удивителен ход.Но не мисля да остана по назад.Аз ще сложа една едничка карта с лицето на долу сега си ти

стаси.

[Aз]-Ха-ха-ха пегасъс много добре знам какво прави тази карта,не кой да е а аз е имам в тестето.

[пегасъс]- не не невъзможно но как ъ а ъ ти блафираш.

[Аз]-За да ти докажа тази карта може да се победи само от чудовища с над 3000 атакуващи точки пегасъ да не би да познах?

[пегасъс]-Какво невъзможно неееее това не е истина

[Аз]-Добре а сега да ти покажа моят ход първо слагам супер мошната ми нова магическа карта унищожител но тя има два ефекта

първо тя ще размножи моят каменен войник и от един ще станат четири но това не е всичко тя унищожава и всички магически и

карти капани на противника.Но отново не съм приключил ще заместя и четирите чудовища и ще сложа нещо невероятно слагам карта

бог която е нова но е по мощна дори и от дракона на ра.

[юги]-четвърти бог невероятно!!!!!!

[марик]-невъзможно какво прави тази супер карта

[пегасъс]-но как това е невъзможно какви са точките на тази карта?

[Aз]-Тази карта се казва богът на египед нейните атакуващи и защитни точки са 8000/8000 и тъй като няма те чудовища по вина

на картата унищожител ви атакувам и двамата това е един от ефектите на тази карта.

[юги]-Да победихме браво стаси ти наистина си дуелист номер едно в света.

[Aз]-Така аз и юги спасихме света а колкото до марик и пегасъс те завинаги останаха в царството на сенките.

Светата Троица (част 6)

И така момчетата потеглили на разузнаване извън разхвърленото си скривалище.

-Ями, сигурен ли си в това, което правим?-Мерик едвам се движеше от страх.

-Аммии, ддда сигггуреннн самм.-Ями каза с ЛЕКО треперещ глас.

Момчетата отидоха до стаята,но не чуха нищо.После решира да отидат на паубата, за да погледнат през прозореца.

-Мерик ти ще си основата-каза Бакура.

-Каква ти основа бе ?Ти побъркан ли си или да?-Мерик му заяви, с направо замиращ глас от страх.

-Ами Мерик прозореца е доста на високо, ако си жираф моля заповядай да погледнеш.-Бакура му се озъби малко.

-И да съм жираф, за нищо на света няма да погледнма вътре!-Мерик се възмути, като си представяше как вижда гол труп вътре в стаята.

-Н...н...нека погледне Ями.Тои е наи-смел.-Предложи Бакура.

-Какво, аз?-Ями се обърна към тях с капчица плъзгаща се по бузата му.

-Ами да!Мерик ще е най-отдолу, аз сще го държа а ти ще погледнеш вътре!-Бакура се опита да ги разведри със сладкото си гласче като на оригнало се канарче.

-Защо аз да съм отдолу?-Мерик се възмути.

-Защото Бакура е по-хилав и ще ни испусне и двамата.-Ями им каза за да попречи да се създаде тъп спор.

-Добре де аз ще ви държа.-Мерик се позамисли и се съгласи .

И така Мерик държеше Бакура,а на раменете на Бакура се покатери Ями.Тримата изглеждаха като някаква пияна гасеница, или по-скоро като превиващ се червей.И така Ями с едва сила или по-скоро хъс погледна през прозореца,но невидя нищо защото му пречише пердето от вътрешната страна.Ями се взираше,взираше ама нищо не можеше да скиба.Мерик им даваше зор да привършват, а Бакура...Бакура както винаги имаше огромен апетит .Той извади една пакетирана пържола от джоба на панталона си,след това и две китаиски клечки за да изяде мръфката,но след като си даде сметка че няма смисъл от клечки, той ги хвърле на горе в небето и погълна пържолата на една хапка.А те пръчиците взеха че фръкнаха във въздуха но после като започнаха да падат на долу, те се удариха в стаклото точко пред очите на Ями.Той така се уплаши че изкочи от раменете на Бакура и започна да търчи на някъде.Като го видя Мерик и той се уплаши адски като помисли ,че Ями е видял убиеца или мъртвеца.Мерик хвърли Бакура от себе си и побягна към Ями.Бакура след като се пльосна на земята и видя как Ями и Мерик бягат като обезумели,направо му преседна хапката но стана по възможно най-бързия начин и започна да бяга по-бързо и от гепард.Тримата обезумели от ужас се набутаха в стаята си и заключиха поне 4 пъти(като се има предвид че ключалката може само 3 пъти да заключва),след което и тримата се шмугнаха под леглото на Ями.

-Какво видя Ями? Какво видя? Убиеца ли? Той нас видя ли? Сега ще ни преследва ли?Ами ако ни хване?Обречени сме!!!-започна да хленчи Мерик.

-Ами чух някакво похлопчване,почти сигурен съм че някой хлопаше по стъклото-каза разтреперан фараонът.

-По-добре да запазим тишина и да не вдигаме много шум.Утре сутринта ще разследваме по-разширено-предложи Бакура.

…. На сутринта....

Тримата насгушили се като котенца се събудиха едновременно,защото чуха някакъв шум в коридора.Те се надигнаха и като излязоха едвам едва що да видят- полицай навсякъде а Белданди пищи от ужас.Като ги видя тримата излизащи от стаята се затича и се опита да се гушне в Ями ама направо го сабори на земята.Ями я гледаше с потичащи лиги а ръцете му трепереха.Мерик разбира се като го гледаше и цялото му лице се промени-от ужасено на

лице с очи пълни със сълзи.Тогава Бакура посъвзе и двамата, и насочи вниманието им към полицайте които разпитваха някъкъв човек,от чиито думи Белданди се бе ужасила :

-Казвам ви!Така беше!Вчера не бях на дискотеката защото тренирах за днешното си представление.Аз нали тренирах да пея и дърйах един дезодорант за вместо микрофон......в това време тримата дуелисти се спогледаха,като по челата и на тримата се спускаха типичните капчици .... обаче тази нощ беше направо ужасно!Спях наи-спокоино когато на прозореца видях едно чудовище.Казвам ви чудовище беше!С голяма гъста грива големи щтръкнали мустаци във всички посоки!Тогава чух стържештият му рев!Беше ужасен!-говореше разпалено и ужасено човека.

-Можете ли да опишете този рев?-пита го един полицай.

-Ми ще ми е трудно.Беше...беше...беше като стърйене на клечки за ядене по стакло-каза човека.

Тогава Бакура преглътна веднъж.Тримата се изнизаха в стаята си,разбрали какво се бе случило.Белданди отиде с тях.

-Момчета сега какво ще правя?На вън има чудовище!И то е било в саседната стая!Не мога да остана сама!Не немога!-Белданди плачеше напразно.

-Ами... ако искаш мойеш да останеш в наща стая за ноща-предложи подмазвайки се Мерик кимвайки за самоудобрение от другарчетата си.

-О, благодаря много!Какво не бих правила без кавалери като вас?-Белданди се отлепи от Ями и се просна на леглото му.В това време телефона на Мерик иззвъня от подвъзглавницата на Ями.

Той милия така потъна в земята когато Мерик разбра кои си е говорил вечер с GSM-a му.Белданди веднага вдигна:

-Ало?Кой е?Сега се уговарям в чие легло ще спя тая вечер-в на Ями или на Бакура такаче позвънете по-късно.-и тя затвори връзката.

В същото време Теа от другата страна беше като балон под налягане,ревнуваща и ядосана.Тя трясна телефона си и започна да събира куфара си- заминаваше да търси Ями.А пък Ями целия разтреперен се тръшна като халосан труп на земята,сигурен че ако Теа сега го види ще го заколи.

-Ta кой ще ми отстъпи леглото си тази вечер? -запита Белданди.

-Да отстъпи?!?Но аз си мислех....-каза Мерик докато се свлечи на земята.Докато Мерик изживяваше нервна криза Бакура излезе да подиша чист въздух от терасата им.Той се облегна, с изправените в лактите ръце, на парапета и загледа навън.секунди по-късно Белданди развали спокойствието му,като се шмугна под едната му ръка и се гушна в него:

-Бакура, ще отстъпиш ли леглото си на мене тази вечер?

-Ами ....- каза Бакура с очи по-големи и от надареностите на Белданди.А в това време някъде отзад Мерик отново с насълзени очи,но този път разгневен гледаше тази сладка картинка пред него.секунди по-късно той се пльосна на пода на колене до загубилия съзнание Ями и започна да вади крокодилски сълзи.Тогава той усети едно гаделичкане до ухото си:

-Никой не иска да ми отстъпи леглото си,така че какво ще кажеш да ми правиш компания в моята стая довечера.-Мерик се ококори като видя как Белданди излиза от стаята им.

-А!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Моля ви кажете ми какво да правя!!!Помощ!-викаше навсякъде Мерик като обиколи стаята и вече се катереше и по тавана от нерви.

Коридора отвън беше съвсем тих,когато стая 605 се отвори от там излязоха тези три откачалки:Бакура и Ями бутаха замръзналия Мерик,които викаше само едно продължително”НЕЕЕЕ!”,в посока стаята на Белданди.Те го стовариха отпред,почукаха и се прибраха като светкавици в стаята си като я заключиха отвътре.Мерик остана вън, ужасен,уплашен и съвсем сам,когато вратата зад него се отвори и една нежна ръчичка го грабна вътре.

На сутринта както Ями и Бакура си спинкаха блажено се събуждат от някакъв тропут и гледат-Мерик току що се връща в стаята целия в целувчици от червило,по долни гащи.

-Хахахахахахаха-цяла сутрин се хилеха като побеснели Ями и Бакура на Горкичкия Мерик,които беше по-червен и от засъхналото червило по кожата си.

Следва продължение.....

Принцът на Египет - Мисията

Днес в Египет цареше траур. Измина шестата година от робстовото на великата империя. Шест дълги и тъжни години, в които предишната слава на непобедима сила се бе изпарила, напълно потънала в забвение. Точно преди шест лета фараонът Акунумканнон бе разгневил бога на сенките Анубис, като отказа да му посвети жертвоприношение. Владетелят на Египет изобщо забрани този кървав ритуал. Но това разгневи само господаря на отвъдното, който въпреки забраната на Ра прати нещастия и беди на народа на Египет. За да спаси народа си от пълна гибел Акунумканнон всяка година трябваше да жертва по една от своите дъщери. Шест от тях вече бяха пожертвани, но сега фараонът трябваше да обрече на гибел и последната си, най – малка дъщеря Миа. Неописуема бе тъгата, която Акунумканнон изпитваше в този ден. Жреците вече подготвяха Миа за церемонията. На следващия ден те щяха да отведат принцесата в Чената пирамида, където тя ще бъде принесена в жертва на Анубис. Фараонът не можеше да позволи това да се случи. Миа беше любимата му дъщеря и той не можеше да живее без нея. Но тя не бе единственето му останало дете. Владетелят имаше и син – Атем, който бе най – малкото дете. Но въпреки че беше едва на тринадесет бе изключително смел и находчив. Атем също страдаше заради съдбата на сестра си и от няколко седмици бе мрачен и затворен в себе си. Но вече бе решил да говори с баща си...
- Татко, аз много мислих и искам да ме пратиш вместо Миа. Не мога да позволя тя да загине.
- Не ставай глупав Атем, знаеш, че Анубис иска жертвопринушенията да бъдат само на момичета.
- Искам да отида и да го победя. Така ще освободя Египет и ще спася Миа.
- Синко, знам колко обичаш сестра си, но той е бог. Как ще победиш бог. Анубис владее сили каквито не си и сънувал, сили отвъд човешкото, отвъд земното.
- Ще го победя. Обещавам ти. Пусни ме да се изправя срещу него и да освободя народа ни от тиранията му.
- Още си много малак, как ще го спреш?
- Ще го победя в дуел.
- Утре ще загубя последната си дъщеря, не искам да загубя и сина си. Стига вече. Не мога да те пусна. Та ти дори не знаеш как да го откриеш.
- Пусни ме в името на Египет. Ще освободя цялата империя, обещавам ти, татко.
Като видял пламъкът в очите на сина си, Акунумканнон склонил да пусне Атем, за да се изправи срещу великия бог. Фараонът знаел, че може да загуби сина си, но виждал непреклонността в очите му и разбрал, че той е избран да спаси Египет.
- Добре, Атем – отронил бавно фараонът. – Намери Анубис и спаси народа ни. Ако успееш, ти ще бъдеш новият фараон на Египет.
- Благодаря ти, татко, няма да те разочаровам – отвърнало момчето.
- Преди да тръгнеш, искам да ти кажа, че много се гордея с теб. Наистина се отправяш към приключение, за което малко герои биха имали смелост.
- Благодаря, татко, и аз се радвам, че имам баща като теб. Ти наистина си велик фараон.
- Преди да тръгнеш трябва да ти дам няколко неща, които могат да ти бъдат полезни и да те спасят от много беди. Последвайме.
Акунумканнон станал от трона и отворил малка врата до стената зад него. Той влязъл вътре, а Атем го последвал. Вървели през мрачно помещение, осветено от десетина факли, докато не се озовали в полуосветена стая, изрисувана със всякакви чудовища.
- Тук се крие силата на фараона – казал Акунумканнон, а в гласът му се доловила гордост.
- Какво е това място, татко? – попитал малкият Атем.
- Тук са всички мои оръжия, от които черпя сили. Сега ще дам най – силните на теб, за да ти помогнат по време на мисията ти. Първо вземи Наметалото на Ра. Този плащ се предава от поколения на поколения и е бил даден още преди хиляди години на първия фараон лично от бог Ра. Сега е време да ти го завещая. Силата му е да те прави невидим за твоите врагове, когато си изправен пред опастност.
- Това наистина е ценен дар, татко – зарадвал се принцът.
- Вторият артефакт е Мечът на Египет. Той има три сили, които ще ти помогнат да преминеш през различни изпитания.
- Какви са тези сили?
- Не мога да ти кажа, това трябва да откриеш сам. Ако си достоен за този меч, ще откриеш какви са силите му. А те самите може би са различни за всеки притежател. Третият предмет е Рубинът на времето. Пази го добре. Това е най – старият скъпоценен камък известен на хората. Той същ притежава невероятни сили, които...
- Трябва да открия сам – добави Атем.
- Точно така. И сега последният ми дар към теб са мои