Yu-Gi-Oh-Forum-Tournaments-2010
Ремонт
Yu-Gi-Oh-Forum-Tournaments-2010

Добре дошли
 
ИндексPortalCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход
Приятели
...
Гласувай за нас!!!
Гласувайте за Вашия фаворит в BGlist.net!
Хамаче мрежи и Downloads
Dorms Info.
Warn System
Рейтинг system
Cash Система

Рангове

Share | 
 

 SetoKaiba's_fen

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 10:41 pm

By:SetoKaiba's_fen

1 Глава: Спомените

Спомените Един хубав летен слънчев ден в Домино започнала вече лятната ваканция за учениците, и очакването на летния турнир организирани от Сето Кайба . На излизане от училище. Джоуи: Оф радвам се че най – накрая започна ваканцията и мога пак да се отдам на дуелите с чудовища. Юги: Да така е, разбрах от Мокуба че тези дни ще се открие най – новия турнир на Кайба, и че вече участниците са уточнени остава само да се разпратят поканите. Теа: Дуелите с чудовища много ми напомният за Атем, а той страшно много ми липсва все пак беше наш приятел. Момичето се замисли, никой не знаеше за чувствата, който тя изпитваше към Атем, тя не беше споделяла с никого дори не събра смелост да му каже на него, а сега когато го няма вече и е трудно. Очите и се напълниха със сълзи, тя се сдържа за пред приятелите си и си измисли някво оправдание за да се прибере в къщи и да може да си по плаче на спокойствие и дано й стане по – добре. Теа: Момчета аз трябва да тръгвам обещах на майка ми да се прибера, за да излезем по магазините заедно. Юги: Добре Теа чао. Утре да доидем ли да те вземем от вас? Теа: Елате към 11:00 часа . Джоуи: Добре до утре тогава. Тристан: Теа има ли ти нещо? Теа: Не,защо питаш? Тристан: Виждаш ми се накак омърлушена и тъжна. Теа: Нищо ми няма просто съм малко изморена, това е. Тристан: Ок тогава, до утре. Теа си тръгна към вкъщи, когато стигна до вратата чу някой да я вика обърна се и видя новото момиче което тази година беше се преместило в тяхното училище. Теа: здравей Сам. Сам това беше едно момиче на около 16 години, което беше се преместило в Домино преди 7 месеца някъде. Момичето беше средно на ръст имаше дълбоко сини очи като, че гледаш морето и дълга и обемна руса коса, беше облечено в панталон по сегашната тинейджарска мода и едно потниче, тя беше много красива и възпитана.Теа се усмихна на Сам макар и с очи пълни със сълзи. Тя твърде много тъгуваше за Атем. Той беше нейната първа любов. Сам: Какво ти е виждаш ми се бледа. Очите са ти насълзени. Теа: Нищо ми няма. Сам: Сигурна ли си? Теа: Да спокойно. Какво е станало? Сам: Нищо просто исках да излезем някъде искам да ме посъветваш за някой неща. Теа: Хайде малко по късно например в 18:00 часа така добре ли е, че сега съм малко заета. Сам: Добре. Теа: Нещо важно ли е? Сам: Мисля, че да вече не съм сигурна много съм объркана. От както дойдех да живея и уча в Домино живота ми се промени тотално. Обърна се на 180 градуса. Теа: Какво имаш предвид. Сам: По късно ще говорим, ще идем в някое кафе и там ще си поговорим. Теа: Ако искаш може да дойдеш вкъщи ще сме сами на спокойствие. Сам: Все ми е едно. Теа: Извинявай, че сега не мога сега. Сам: Няма проблем. Между другото не съм ви казвала много се радвам че когато дойдех тук ти и момчетата ми подадохте ръка, бях съвсем самичка и си нямах никой приятел тук. Теа: Ти иначе сама ли живееш тук? Сам: Не дойдех с моя осиновител, аз нали ти казах че съм сираче. Теа: Да сещам се. Сам: Алфред ми е като истински баща, бил е мой най – добър приетел, споделяла съм с него всякакви неща и не мога да си представя как ще се справя без него. Теа: Той няма ли си друго семейство освен теб. Сам: Имал е жена и дете, но са се развели и не е виждал детето си от 4 годишна възраст, сега то трябва да е на 18 години. Теа: Горкичкия, е ще се видим след 2 часа. Чао. Сам: Чао Теа и пак благодаря. Теа влезна най – накрая вкъщи отиде в стаята си извади една снимка от шкафчето си. На тази снимка бяха тя и Атем. Една тяхна разходка един човек ги бе снимал. Едната снимка, тя даде на Атем, а ддругата запази за себе си. Момичето гледаше снимката, а от очите и се стичаха сълзи, тя много съжеляваше , че той си е заминал, че не му е признала свойте чувства. Чудеше се дали ако му беше казала той би останал заради нея. Тя плачеше и се надяваше да й олекне, но до днес тя все още не го е забравила. Ако можеше да иде при него дори не би се замислила . Беше готова да жертва всичко само за да бъде с любимия си. След всичко, което бяха преживели. Накрая когато той си тръгваше и в неговите очи се виждаше мъка, въпреки че се връща там където е роден и където сега той трябва да си поеме задълженията като фараон на Египет . Ето, че времето мина и стана 18:00 часа момичето вече се беше по успокойла и чакаше новата си приятелка да дойде, за да разбере какъв проблем има и дали тя може да и бъде полезна, 5 мин. по късно на вратата се звънна. Момичето отиде да отвори, беше Саманта (Сам). Теа: Здравей пак Сам влизай. Сам: Мерси Момичето влезна Теа я покани да седне. Теа: Седни, искаш ли нещо за пиене. Сам: Да ако имаш някакъв студен сок моля. Теа: Имам, изчакай момент. Теа отиде до кухнята и донесе две чаши със студен портокалов сок. Теа: Заповядай. Сам: Мерси много. Теа: Така слушам те, надявам се да мога да те посъветвам т.е. да ти бъда полезна. Сам: Спокойно и да не можеш поне ще ми олекне като го споделя с приятел. Момичето се усмихна, въпреки че не беше много весела. Теа: Разказвай. Сам: Когато дойдех в Домино и се записах в училището ви бях много нещастна. Надявах се да си намеря приятели, и добре че срещнах теб, Юги, Джоуи и Тристан. Вие сте страхотни благодаря за всичко. Момичето замълча за малко. Теа: Няма нищо за какво са приятелите. Продължавай нататък. Сам: Всъщия този ден видях едно много симпатично момче което беше от моя клас. Опитах да се запозная с него но той беше много студен с мен. Теа: Повечето момчета са такива аз случайно се запознах с Юги и останалите т.е. бяхме се виждали но не подържахме такова приетлство аз исках да стана да танцувам и работех, нямах на представа що за хора са те докато Юги не ме спаси веднъж. Извинявай че те прекъснах. Сам: Няма проблем. Теа: Продължавай нататък. Сам Добре. Това момче, еми аз го харесах много. Неочаквах да дойда тук и да се влюбя в някой така както в него. Но безразличието му ме убива. Много ме боли опитвала съм се да го заговарям, но той ме отблъсква. Очите на момичето се напълниха със сълзи, но то продължава. Сам: Досега не съм изпитвала тези чувства към нокой друг, не исках когато за първи път се влюбя истински да страдам. Теа: Ти не си избираш в кой да се влюбиш миличка. Сърцето го прави ти не можеш да направиш нищо по въпроса повярвай ми и аз съм страдала заради любов. Сам: Защо се получи така. Момичето се раплака. Теа: Моля те успокой се. Сам: Ще се опитам. Теа: Ако искаш да отложим нашия разговор. Сам: Не ще се оправя. Теа: Щом казваш добре тогава. Успокой се и продължи. Сам: Добре. Момичето избърса сълзите си и продължи своя разказ. Сам: Сега вече след като пробвах всякакъв начин да се сприятелим, незнам какво да правя. Минавало ми е през ум да се самоубия. Теа: Какви ги говориш миличка. Това са глупости не трабва да си жертваш живота заради някакъв грубиян, който не рабира какво испуска в твое лице. Сам: Теа вече съм отчаяна. С всеки ден все повече го обичам, колкото по безразличен е той към мен толкова аз все повече полудявам по него. Момичето спря за момент. Сам: Извини ме. Теа: Няма проблем Сам. Сам: Незнам как да подходя вече затова искам да ми помогнеш. Теа: Много трудна задача, но ще се опитам. Все пак как се казва този който харесваш може и да го познавам. Има много грубиани, който познаваме аз и приятелите ми. Сам: Той е много богат, Казва се Сето Кайба. Теа се умълча за момент не знаеше какво да и каже. Теа: Точно този идиот го познавам. Предлагам ти да се прибереш и да се успокоиш и утре ще се видим към 14:00 часа, тогава пак ще си поговорим. Става ли Сам. Сам: Добре, благодаря че ме ислуша Теа. Теа: Няма защо. Сам: Тогава до утре. Теа До утре. И по спокойно без да вършиш глупости. Моля те. Сам: Добре. След мик момичето си тръгна Теа седеше на дивана и мислеше. Не знаеше какво да посъветва новата си приятелка. Единственото което и идваше на ум е да се посъветва с приятелите си. На сутринта момичето стана в 9:00 часа изчисти стаята си изпрати майка и на командировка и се върна в очакване на свойте приятели. Тя още мислеше за проблема на Саманта и искаше много да и помогне. Но тя знаеше що за човек е Кайба и че в момента не и хрумва как да и каже, че не знае как да и помогне. На вратата се звънна Теа скочи да отвори. На вратата стояха Джоуи, Юги и Тристан. Тя ги покани да влезнат за малко за да обсъди нещо с тях. Юги: Теа някакъв проблем ли има? Теа: ДА Джоуи: Какво е станало? Теа: Вчера докато се прибирах срещнах новото момиче от училище. Саманта искше да сподели нещо с мен и да ме помоли за съвет, но определено след като излушах проблема и съм много затруднена и ми трябва помощ момчета, затова искам да ме посъветвате какво да и кажа. Юги: Да кажи. Надявам се да сме полезни. Дано помогнем на Сам тя не е никак лошо момиче. Тристан: При това много красиво момиче. Джоуи: Ще престанеш ли Тристан. Тристан:Какво казах? Джоуи: Забрави. Слушаме те Теа. Теа: Добре. Тя сподели, че от както сее преместила в нашия град и нашето училище била много объркана, радвала се, че има приятели като нас, но друго я е объркало. Каза, че харесва някакво момче от класа си, но той се държи много студено с нея. Тя е опитала да се сприятели с него, но той я отблъснал. И няма да познаете за кого става на въпрос. Юги: Теа не ни дръж в напрежение. Джоуи: Не ме бива в игрите на отгатване. Тристан: Тебе в нищо не те бива. Юги: Момчета спрете де да ислуша ме Теа. Теа: Това момче е богато, надменно и не се сприятелява с никого. Познато ли ви е. Джоуи: Прилича ми на един идиот, който всички познаваме, но какво се очудвам всички богаташчета сигурно са такива. Теа: Ако си мислиш за Сето Кайба си напълно прав. Юги, Джоуи и Тристан: КАКВО????? Юги: харесала си е Кайба. Теа: Да и най лошото е, че този идиот не се държи много добре с нея. Джоуи: Леле колко съм му го набрал на този за всичко. Теа: Притеснява ме нещо друго, което тя после ми сподели. Юги: Какво по точно Теа? Теа: Тя каза, че на няколко пъти се е замисляла да сложи край на жовота си. Джоуи: ШЕГУВАШ ЛИ СЕ ТЕА? Теа: Не Джоуи напълно сериозно ти говоря. За това искам помощ от вас. Не знам какво да я посъветвам. Объркана съм. Юги: И на мен не ми идва нищо на ум. Кайба е много твърдоглав, той мисли само за себе си и не го интересува друго освен егото му, брат му и компанията. Джоуи: Ако Сманта се нарани ще го държа лично отговорен за това. Юги: Джоуи нщо не можеш да му кажеш или направиш той дори не осъзнава че тя го харесва. Нали така Теа? До колкото разбрах тя му е предложила приятелството си не е споделила чувствата си. Теа: Не знам Юги. Днес имам среща с нея в 14:00 часа елате с мен и ми помогнете. Тогава ще я попитаме. Юги: Еми добре така да бъде. Наколко часа по късно те са пред дома на Сам. Звънят на вратата Алфред отваря. Алфред: Да кажете. Теа: Сманта тук ли е. Алфред: Да изчакаите момент сега ще я извикам. Юги: Добре. Алфред се качва до стаята на Сам, почуква на вратата. Алфред: Сам миличка приятелите ти са тук слез долу. Сам: Момент татко. Алфред: Тя идва след секунди. Саманта слиза долу вижда свойте приятели. Сам: Здравейте,как сте? Юги: Хайде да идем някъде да седнем да си поговорим. Сам: Татко аз излизам с приятелите си. Алфред: Добре но внимавай. Сам: Спокойно. Те отидоха в най хубавото кафене в Домино. И там Теа и казва, че е споделила нейния проблем с момчетата. Сам се умълчава . Юги: Сам може ли да те питам нещо? Сам: Да кажи Юги. Юги: Ти споделяла ли си чувствата си с Кайба? Сам: Исках първо да се сприятелим и тогава да му кажа, но това явно няма да стане. Момичето пак наведе глава и се умълча. Юги: Според мен трябва да му кажеш, Кайба може да е грубиян може да не се интересува за нищо освен егото си, но определено не е и лош. Джоуи: Не съм съгласен с теб Юги. Сам: Минавало ми е през ум но не знам как точно да му го кажа, страх ме е да не ме отхвърли. Юги: Ако не пробваш няма да разбереш, може пък и той да те харесва но понеже хвърчи във въздуха да не иска той да ти го каже. Помисли все пак какво губиш така поне ще знаеш дали си струва да страдаш заради него. Теа се замисли сети се как тя можеше също да сподели с Атем чувствата си, и дали ако той изпитвал същото щеше да и обърне внимание. Теа: Юги е прав Сам. Повярвай ми изпитала съм го. Замълчах си, не споделих какво изпитвам и сега вече е късно. Очите на момичето пак се напълниха със сълзи. Сам я погледна и каза: Какво е станало с теб Теа. Теа обаче не обели и думичка повече. Юги прошепва на Джоуи: Не знаех, че Теа си е харесвала някой. Джоуи: Нито пък аз Юг. Сам: Добре Теа ще говоря с него. Благодаря много за всичко приятели.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 10:46 pm

2 Глава: Инцидента

Ицидента Рано сутринта на другия ден момичето стана, изчисти, изкъпа се, облече се и тръгна към КaibaCorp. Сам: Дано да успея да говоря с него. Момичето застана пред сградата оглеждаше се и се чудеше дали да не обърне към в къщи. Сам: Саманта каква идиотка си, приятелите ти дадоха съвет а ти се страхуваш. Какво пък толкоз отивам. Момичето се спря на пред секретарката, жената я огледа и я попита: Секретарката: Какво ще обичате, млада госпожице. Сам: Искам да говоря с г-н Сето Кайба моля. Секретарката: Г-на има важна среща на борда и сега не може да ви приеме. Сам: Добре тогава ще изчакам. Секретарката: Имате ли оговорена среща. Сам: Не а трябва ли? Секретарката: Да г-жице не може без оговорена среща да влезете при г-н Кайба. Сам: Оооооооо не моля ви се трабва спешно да говоря с него. Секретарката: Не мога нищо да направя съжелявам, иначе ще си загубя работата. Момичето тъжно обърна към изхода. Секретарката: Почакайте малко. Сам се обърна погледна жената и се върна. Сам: Да Секретарката: Ще говоря с г-н Мокуба той да ви оговори среща с г-н Кайба, искате ли? Сам: Да, ако е възможно. Секретарката стана и почука на една стая това беше офиса на Кайба, но той беше на съвещание и след 10 мин. щеше да свърши. Секретарката: Г-н Мокуба може ли да влезна за малко? Мокуба: Да кажи, проблем ли има? Секретарката: Еми едно момиче иска да говори с брат ви но няма оговорена среща. Мокуба: Момент сега ще дойда да говоря с нея. Секретарката: Добре г-н, извинявам се за притиснението. След 5мин. Мокуба Кайба излезна от офиса на брат си и тръгна да се срещне с момичето. Сам стана и стоеше скована не знаеше какво да каже. Мокуба: За каво точно искате да говорите с брат ми. Сам: Сложно е за обяснение. Мокуба: Добре ще се опитам да ви оредя среща вие стойте тук. Сам: Добре благодаря. 10 мин. по късно един строен, висок и красив мъж облечен в бял костюм излезна от срещата на борда и тръгна към офиса си там го чакаше брат му, който искаше да го обеди да приеме това момиче. Мокуба: Сето искам да те помоля нещо. Кайба: Кажи Мокуба какво има? Мокуба: Едно момиче иска да говори с теб но няма оговорена среща та аз те моля да я приемеш. Кайба: Кое е това момиче? Мокуба: Не знам. Кайба: Хубаво покани я да видя какво иска от мен. Мокуба: Мерси големи братко. Мокуба излезна от офиса и извика момичето. Саманта се притесни и не знаеше как точно да каже на Кайба това за което е дошла. Тя влиза в офиса. Кайба я позна още щом я видя, това беше неговата съученичка, но той се чудеше какво ли толкова иска тя да говори с него. Кайба: Влизай и казвай бързо какво искаш, защото нямам време да си губя с теб. Сам се смути омълча се и влезна навътре в офиса. Офиса беше много обширен и красиво обзаведен. Сам мълчеше и се оглеждаше. Кайба: Виж казах ти че нямам време да си губя с теб. Момичето го погелдна в големите сини очи и се опита да каже нещо но започна да заеква. Сам: аз ъъъ дойдех за да ти кажа нещо ъъъ. Тя пак спря да говори. Кайба: Казвай както искаш, но бързо. Момичето си пое дъх и реши , че по добре бързо да каже проблема си и да си тръгне по скоро. Сам: Аз дойдех тук, искам да говоря с теб. Очите на момичето се напълниха със сълзи и тя реши да му каже и да излезе на бегом от офиса, не и беше лесно. Сам: ОБИЧАМ ТЕ СЕТО КАЙБА. Кайба стоеше като скован. Но момичето не изчака да види как ще рейгира просто се обърна и излезна на бегом от офиса. Кайба след нея любопитен на къде тръгна така. Но момичето беше много бързо сякаш някой я гонеше, тя излезна от KaibaCorp и дори без да се огледа със сълзи на очите порече да пресече. В следващия момента на улицата се събраха много хора един от тях се затича да помоли накой от KaibaCorp да викне линейка. Кайба стоеше като препариран и се оглеждаше за Сам, но така и не я видя, в следващия момент един човек влезна крещейки. - ИЗВИКАЙТЕ ЛИНЕЙКА БЪРЗО ОТ ВЪН БЛЪСНАХА ЕДНО МОМИЧЕ. Кайба се затича да види дали това е Саманта, а през това време секретарката звънеше на бърза помощ. Младото момиче лежеше на зематя обляно в кръв, човека я видял и не успял да бие спирачки но поне намалил скороста. Кайба клекна на земята и надигна глвата на Саманта. Момичето си отвори очите, той я дигна на ръце и я понесе до колата си. Качи се в колата и заповяда да карат към бърза помощ. Момичето пак изпадна в безсъзнание, а Кайба седеше и я гледаше, колко невинна беше тя в момента и при това много безпомощна. Когато стигнаха младия мъж изнесе момичето на ръце и го вкара в болницата. В болницата веднага приеха момичето. След 20 мин. доктора излезна и каза че момичето не е много добре, и че тази нощ ще прекара в реанимация. Кайба стоеше като скован, не знаеше как да рейгира, страх го беше момичето да не умре заради него. Кайба: Направете всичко възможно да и помогнете аз ще поема сметката. Доктора: Добре г-не. Иначе вие какъв сте и роднина или приятел. Младия мъж замълча и не отговори на въпроса. Доктора погледна Сето и зададе друг въпрос. Доктора: Знаете ли телефон на някой нейн роднина или приятел? Кайба се сети за Юги и дружинката му само, че не искаше да говори с тях. Въпреки това преглътна гордоста си за първи път и извади своя GSM. Телефона на Юги, звънеше, за къзмет в този момент момчето и приятелите ми все още бяха там. Юги: Какво ли е станало със Сам не се обади да ни каже как е минало. В този момент телефона звъни. Юги: Да моля. Кайба: Юги приятелката ви я блъсна кола и сега е в болница ако искате елате да я видите. След 15мин. в болницата доидеха Юги и останалите му приятели Теа, Джоуи и Тристан те бяха страшно разтревожени за момичето, но дори си и нямаха представа че Кайба също се интересуваше от състоянието и те не можеха да си представят че сле всичко това, което бяха чули от Теа и Саманта за него би му пукало за живота на горкото момиче, което в момента лежеше в безсъзнание в болничното легло и докторите се бореха да я спасят. Теа се обади на осиновителя на Саманта, Алфред и му каза за случилото се горкия стар човек се притесни, той си нямаше никой освен нея неговото дете не беше виждал от много години, въпреки че беше правил опити да ги търси. Той дойде в болницата пребледнял и малко му оставаше да се разплаче като малко дете. Той беше свикнал толкова много със Сам, че дори си вртълпяваше че е истинския и баща, все пак той я етгледал от малко бебе. Джоуи се приближи към Кайба, който чакаше да разбере как е момичето, той се чувстваше малко виновен за случилото се защото през последното време когато са се засичали не е бил много мил с нея. Джоуи: Ей Кайба тъпак какво си и казал бе идиот такъв за да се хвърли пред колата? Кайба се направи, че не чува Уилър, който не спираше да му досажда с въпросите си, сега всички бяха хвърлили вината на него, но той не се интересуваше много искаше само да разбере,че момичето е добре и може да се прибере без да се чувста виновен за нещо. Джоуи продължи със своите въпроси. Джоуи: Кайба защо мълчиш? Искам отговор разбрали ме добре иначе… Младия мъж го прекъсна. Кайба: Иначе какво Уилър? Какво ще ми направиш? Джоуи: Човече просиш си го… Юги и останалите се приближиха. Юги: Джоуи спри да придизвикваш Кайба. Пък и се съобрази все пак сме в болница. Джоуи: Юг той ме дразни нарочно. Зададох му въпрос а той се заяжда идиот. Кайба: Уилър внимавай какво говориш. Макарче като се замисли Сето му каза. Кайба: Ако искаш продължавай да си говориш глупости не се обиждам от хора на твоето ниво и на нивото на твойте приятели. Джоуи: Така ли аз ще те … Теа: Джоуи престани вече чак мен ме дразниш няма смисъл да говориш с него.Той се мисли за прекалено велик и лети някъде из облаците но не знае, че някой ден някой може да му отреже крилцата и да падне на земята. Тогава ще осъзнае грешките си. Джоуи: Права си Теа. Кайба имаш късмет, че не съм идиот като теб. Сето се засмя подигравателно. Кайба: ХАхаХАхаХАха така ли. В този момент доктора излиза от реанимацията с лека усмивака на лице. Той се запъти към Юги, Кайба, Теа, Джоуи, Тристан и Алфред. Доктора: момичето вече е вън от опасност, благодарение на специалистите в тази болница. Сето чакаше само това за да си тръгне спокоен. Джоуи: Ваше величество вече с тръгва ли? Кайба се усмихана и дори не се обърна, той определено не се интересуваше много от мнението на Юги или пък най – малко от мнението на Уилър за него. Доктора спря Сето . Доктора: г-не изчакайте за момент. Младия мъж се спря. Кайба: Сметката ще я платя, когато момичето излезне жива и здрава от тук. Стария човек се засмя. Кайба се чудеше какво толкова смешно беше казал. Доктора: Не ви спрях заради това. Ние определено работим тук, за да изкарваме прехраната на семеиствата си, но за нас по важен е човешкия живот. Малко са болниците, който да се заинтересуват така за здравето на хората както нашата. Тук има само специалисти. Който се радват да помогнат за спасяването на човешки живот. Кайба: Тогава кажете какво искате, за да мога да си вървя. Доктора: Исках да ви кажа, че момичето е добре сега е в спи и неможе нокой да я посештава но за вас сме готови на изключение разбира се и за роднините й. Така че ето ви това лисче и утре можете да минете в часа написан на листа, за да видите момичето мисля, че тогава ще бъде в съзнание. Кайба взе листа погледна го и каза ще видя дали ще дойда. Доктора: Вие си решавате, аз бях длъжен да ви го кажа все пак вие сте този, благодарение на когото момичето е още живо и трябва да се гордеете с вашата постъпка. Младия мъж се засмя мрачно. Кайба: хахаха добре щом казвате. Сето се обърна и си тръгна по пътя. Джоуи: Какво ли толкова искаше да му каже доктора на този надут пуяк. Теа: Стига вече Джоуи, достатъчно ми се вдигна адреналина за днес. Юги: Теа е права Джоуи. След минути Доктора отиде при останалите и също даде накакъв час в който могат да посетят момичето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 10:48 pm

3 Глава: Първата целувка

След дълго висене в болницата Сето Кайба най – накрая се прибра спокоен, че момичето е по – добре.

Легна си и се чудеше дали утре да иде да я посети в болницата, той не искаше да го видят Юги и компанията, защото така можеше да си променят мнението за него, а той определено не искаше това.

Но искаше да разбере как е момичето или по точно да го види със собствените си очи. Спомни си какво му каза Русото момиче минути преди да го блъснат, но той определено беше обеден или поне така смяташе той, че не изпитва нищо към това наивно момиченце.На сутринта Кайба стана рано и излезна отиде направо в KaibaCorp, за да види дали не е станало нещо в негово отсъствие. Изглеждаше обаче, че не е имало никакви проблеми. Той постоя още малко размишлявайки дали да посети момичето в болницата, и след дълго мислене извади листа, който доктора му даде погледна часа, който беше написан на него оставаше един час.

Кайба: добре де ще ида да я видя за малко.

След 30 мин. Сето излезнаот офиса и се запъти към болницата.

Още щтом доктора го видя разбра за какво е дошъл.

Доктора: заначи все пак се интересувате от състоянието й.

Младия мъж не обели и дума и се запъти към стаята. Още стом влезна видя момичето, което лежеше безпомощно на болничното легло, то спеше но на Кайба му беше все едно даже дори си мислеше, че така е по – добре. Доближи се до нея погледна я тя изглеждаше доста бледа с овит бинт на главата.

Сето я погали невиноста и го привличаше. В този момент момичето отвори очи, а Кайба веднага се одръпна, момичето видя младия мъж, опита се да се изправи но уви беше толкова слаба, че не можеше. На Сето това му стигаше и точно, когато се обърна за да излезне момичето го спря.

Сам: Кайба моля те не си тръгвай.

Младия мъж се обърна, не каза нито дума и се обърна и се върна до леглото й.

Сам: Благодаря ти, че въпреки всичко си дошъл да ме видиш. Честно да ти кажа не ми се вярваше въпреки, че ти нямаше вина за катастрофата. Аз сама съм си виновна, че върша глупости.

Момичето имаше предвид онзи ден, когато тя отиде в офиса и му каза, че го обича. Тя дори и не се надяваше той да отвърне на чувствата й. Определено досега тя се беше влюбвала веднъж но тогава също я отрязаха. Тогава момичето се опря на осиновителя си. Тя определено беше обедена, че Кайба не ще отговори на чувствата й. Това не я радваше, но момичето вече беше загубило надежда , че любовта съшествува или че ще те срещне някой като принцовете в приказките.

Сето поседя няколко минути и му писна стана, тогава момичето го хвана за ръката къде тръгна.

Кайба: Исках само да видя, че си добре нищо повече не ме задържа тук.

Момичето очакваше да чуе това. Младия мъж тамън да отвори вратата и чу шум. Обърна се и видя, че момичето събираше всичките си сили, които са и останали за да се вдигне на крака. Той се скова и я гледаше, момичето се вдигна започна куцчайки да се придвижва към Сето, но изведнъж изгуби равновесие и тръгна да пада младия мъж се приближи и я предърпа към себе си. Момичето се усмихна.

Сам: Благодаря ти.

Тя събра сили и пак се изправи на крака беше много упорита той я гледаше без дори да каже и дума.

Саманта стоеше на краката си и гледаше Сето в очите искаше и се да го целуне, но дали той щеше да я отблъсне, този въпрос я притесняваше.

Кайба: По – Добре се връшай в леглото.

Сам: Не искам, не и преди да направя това…

Тя го целуна по устните за миг Кайба дори не се осъзна какво прави беше толкова очуден от нея, но какво можеше да се очаква от едно влюбено момиче. В този миг той се отпусна за малко, прегърна момичето и отвърна на целувката й, но сле няколко секунди я отблъсна, не искаше тя да си въобразява разни неща, помогна и да се върне в леглото и си тръгна. Този път нищо не можеше да го спре.

Момичето гледаше как момчето, което обича толкова много си тръгва и нищо не може да направи вече, за да го спре. Очите и се просълзиха, в този миг вратата се отвори момияето избърса сълзите си очакваше, че Кайба се е върнал, но влезнаха Юги, Джоуи, Теа, Тристан и Алфред.

Теа: задравей миличка как се чувстваш?

Сам: добре съм, малко изморена и …

Момичето замълча без да завърши изречението си тя беше разтроена от това, че за пореден път момче, което тя обича я отхвърля. Кайба беше по различен от предишното момче. Тя по лесно забрави предишния, но сега тя знаеше, че това което изпитва към Кайба е по различно, и че този път ще и е доста трудно да забрави своята несподелена любов.

Кайба се върна в офиса си в KaibaCorp и размишляваше върху целувката която получи на излизане от стаята на Саманта. Той определено хареса тази целувка, но искаше да си въобрази, че не му пука за нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 10:50 pm

4 Глава: Далеч, Далеч накъде в Египет където управлява Атем

Атем: Чудя се как ли са приятелите ми. Много ми липсват, от както си тръгнах не спирам да мисля за тях. Чудя се дали има някакъв начин да ги видя, така определено ще се почувствам по добре. Само ако има начин да отида и да ги видя. Да прегърна Юги, който ми беше като брат и да бъда дори и за кратко с тях. Единствеия начин е да потърся някакъв начин да отида пак при тях и до тогава да оставя Сето да поеме властта, той не би ме разочаровал, добре се справя а аз имам нужда от своите приятели. Решено е вече ще потърся начин да се върна и ако намеря, тогава Сето ще ме замести като фараон.

- В този момент на Мана идва.

Мана: Фараоне няма да повярвате откриха къде се крият, част от последователите на Бакура.

Атем: Къде?

Мана: В някакъв град близко до този, който беше разрушен по заповед на баща ви.

Атем: За Бакура знае ли се нещо?

Мана: Фараоне аз мисля, че вие го унищожихте предишния път, когато той беше Зор.

Атем: Не знам, нещо ми подсказва, че той е още жив.

Мана: Така си мислите вие, защото сте напрегнат и загрижен за Египет.

Атем: Не знам, възможно е . Мана искам услуга.

Мана: Каквото кажете фараоне.

Атем: Искам да ми помогнеш, да открия вход към света на приятелите си, искам да намериш всичко книги, които пише за нещо такова. Може и да потърсиш някой който да ми каже ако знае.

Мана: Пак ли ще ни оставите фараоне.

Очите на момичето се просълзиха, тя не искаше Атем да ги напусне пак.

Атем: Ако намеря вход ще ида при тях но, не знам Мана. Прекалено ми липсват приятелите ми, пък и съм сигурен, че Сето ще се справи и без мен той е страхотен.

Мана: Може би, но никои не като вас Фараоне. Но понеже съм ви вярна сте направя каквото мога по въпроса.

Атем: Благодаря ти Мана, знам че мога да разчитам на теб. Още нещо.

Мана: Да кажете.

Гласът на момичето трепереше, тя не знаеше какво да очаква сега.

Атем: Нито дума на никой за това. Поне за сега, аз иначе ще говоря със Сето може той също да помогне.

Мана: Както кажете фараоне.

Атем стана от стола и се доближе към Мана, тя седеше като закована. Атем знаеше, че тя го харесва от малък. Момичето беше навело глава и се тамън да се поклони, но фараона я спря.

Атем: Мана казвал съм ти много пъти, че не си ми подчинена а приятелка. Ще съм ти благодарен ако не се дършиш с мен като с божество, моля те. И без тези фараоне наричай ме Атем,става ли?

Мана: Както кажете фара…..

Момичето спря и се поправи.

Мана: Както кажете Атем.

Атем: така е по добре само, без това както кажете става ли.

Фараона се усмихна мило на момичето.

Мана: Добре.

Атем: Така е по добре.

Момчето се приближи още към Мана, тя го погледна и цялата се изчерви. Той я хвана за ръкта и и Благодари за всичко. После я целуна по челото. Не искаше да я подлъгва, защото не изпитваше към нея никви други чувства освен приятелство.

Мана: Свободна ли съм.

Атем: Свободна си когато си поискаш

Момичето се обърна и търгна към библиотеката, за да помогне на Атем, въпреки че беше против това.

Сълза след сълза се стичаха по красивото и лице. Тя седна на един стол в библиотеката и си започна да плаче. Между временно Атем отиде при Сето, който беше отишъл да види затворниците.

Атем: Сето искам да говоря с теб.

Младия мъж погледна към фараона и се поклони.

Сето: Идвам фараоне.

Отидоха в покойте на фараона, Сето се чудеше защо Атем го води там.

Сето: Защо сме тук?

Атем: Искам да те помоля, да ми помогнеш да се върна в света на моите приятели, а ти да поемеш властта.

Сето: Но фараоне защо?

Атем: Искам да ги видя, и сега търся начин, ти и Мана единствено знаете за сега и така трябва да остане поне докато не открия начин да се върна там.

Сето: Фараоне аз не съм достатъчно добър, за да ви заместя.

Атем: Напротив Сето ти си идеалния човек за престола, доказал си го не веднъж. Това не подлежи на обсъждане. Искам да помогнеш на Мана да потърси вход, моля те.

Сето: Така да бъде фараоне, щом това искате.

Атем: Ако намеря вход и се върна при тях може и да остана там, но може и след известно време да се завърна до тогава ти ще си владетеля на Египет, и знам че няма да ме разочароваш.

Сето: Надявам се. Отивам да помагам на Мана. С ваше разрешение.

Атем: Стига Сето, престанете всички да се държите с мен така, аз не съм „Бог” ти си мой приятел както всички, така че ми викай Атем а не фараоне и т.н. става ли?

Сето: Не е правилно така вие сте владетеля тук и трябва да се отнасяме с вас като такъв.

Атем: Но аз не искам така, и те моля да не го правиш.

Сето: Добре Атем.

Атем: Така е по – добре сеаг отиди помогни на Мана

Младия мъж тръгна към библиотеката където момичето продължаваше да плаче.

Сето: Мана, защо плачеш?

Мана: Г-н Сето аз ….. Не искам Фарона да ни напуска.

Сето: И аз но той иска това а ние нищо не можем ад направим.

Мана: Загубих Махад, не искам и Атем да си тръгне.

Сето: Махад е с нас знам го.

Мана: Иначе намерих книга която показва как той може да се върне, но за целта той трябва да издържи едно изпитание. Дори и аз не знам какво.

Сето: Трабва да кажем на Атем.

Мана: ами ако е опасно.

Сето: Той трябва да знае.

Двамата се запътиха към покойте на фараона с книгата. Почукаха на Вратата, фараона ги покани. Те му обясниха всичко, но той беше готов на всичко за да види Юги и останалите отново.

Атем: Ще поема риска.

Сето: Фараоне, само че искаме да знаете, че дори и ние не знаем какво ще е изпитанието, но каквото и да е то ние ще сме с вас.

Атем: Знам Сето, и съм ви благодарен за това.

На другия ден, фараона събира всичките си подчинени, за да им съобщи, че Сето поема неговото място докато той отсъства.

Атем: Докато ме няма, фараон ще е Сето. Не знам колко време ще отсъствам или дори дали ще се върна, но при всички случаи Египет ще си има своя фараон, в лицето на Сето. Той е моят достоен заместник и искам всички въпроси свързани със съдбата на Египет (някакви проблеми или т.н.) да се обсъждат първо с него преди да се поемат някакви действия. Аз заминавам, имам си работа, и се надявам да нямате никакви проблеми. Е Сето от днес до завръщането ми ти си новият фараон на Египет, знай че разчитам на теб.

Сето: Няма да ви разочаровам Атем.

Атем: Знам, затова го поверих на теб.

Сето: Фараоне аз и Мана ще ви изпратим.

Атем: добре и не ме наричай фараоне, сега ти си фараона тук.

Когато престигнаха до пещерата в която ще се проведе изпитанието на Фараона (Ями, Атем)

Сето: Сигурен ли сте в това, което правите Атем.

Атем: Да Сето нямам избор.

Сето: Ако искате някой от нас да дойде с вас.

Атем: Не ще се оправя, няма да подлагам никой на риск. Вие сте нужни тук. Грижете се за Египет. Аз влизам.

Мана се затича към фараона и го прегърна.

Мана: Много ще ми липсвате.

Момичето се разплака и Ями я прегърна.

Атем: Спокойно ще се справя и се надявам, че пак ще се видим.

Тогава фараона влезна в пещерата, Сето и Мана останаха там поне още десетина минути, но от него вече няма и следа.

Сето: Хайде Мана, няма вече какво да правим тук.

Мана: Много ще липсва, защо трябваше да се връща там.

Сето: Това си е негово решение и ние не можем да го успорим. Хайде да тръгваме, ще се надяваме той да се справи с изпитанието си.

Мана: Трябва да се справи, той е силен не веднъж го е доказвал.

Сето: Права си Мана, досега нищо не го е спирало не мисля, че това ще го спре той е нашия велик владетел и аз знам, че някои ден ще се завърне пак при нас и ще поеме своето място.

Мана: Силно се надявам Сето.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 10:54 pm

5 Глава: Изписването

Днес е големия ден за Саманта, така де ще я изписват от болницата, всичките и приятели вкючително и осиновителя и Алфред бяха там. Момичето вече обмисляше как да иде да види Сето Кайба, защото с всеки ден тя го обичаше все повече, и нейната мечта беше те да се съберат да си станат гаджета, но много се съмняваше че той би и обърнал внимание. Тя все пак беше длъжна да опита. През това време Кайба седеше и чакше Мокуба да му предостави някаква информация.

Мокуба: Сето готово, турнира вече е готов можем да обявим, че записването за участие започва от утре.

Кайба: Много добре, Мокуба. Искам ти да поемеш записването на дуелистите за моя турнир.

Мокуба: Добре големи братко, а кога ще започне турнира.

Кайба: Утре е записването, а на другия ден ще съобща правилата за участницеите на турнира ще ги съберем в KaibaLand и после седмица по късно ще започне и самия турнир.

Мокуба: Добре Сето, аз отивам да разпратя поканите за турнира на всички дуелисти, който имат от четири нагоре звезди.

Кайба: извикай Роланд, искам да говоря с него.

Макуба: Дадено братко.

След миг момчето излезна от офиса после в офиса влезна и Роланд, той се подчиняваше на всяка прищявка на Кайба без да успорва неговите решения, за да не го уволнат. Роланд е на мъж с мустаци къса коса и винаги прилежно облечен.

Роланд: Викали сте ме сър.

Кайба: Да, искам да разбера какво става с новите дуелни системи който поръчах.

Роланд: Сър не са готови.

Сето побесня изправи се и се приближи към Роланд.

Кайба: Давам ти срок до довечера да са готови ако не си уволнен, разбрано тези дуелни системи който програмирах ми трябват за други ден, но преди това трябва да се изпробват. Така че Роланд прави си сметка и кажи на останалите ако искате да си запазите работата искам до довечера дуелните системи да са готови.

Роланд: Да сър.

Кайба: Сега се разкарай.

След миг Роланд изчезна от офиса на Кайба. В болницата вече Сам вече беше изписана и можеше да си ходи.

Сам: Докторе искам само да попитам колко ви дължа за престоя и грижите ви за мен.

Доктора: Нищо миличка.

Сам: Но как така прекарах, няколко дни и нищо не дължа.

Доктора: Ние поехме грижата за здравето ти, а младия мъж който те донесе в болницета пое сумата по престоя ти тук.

Сам: Кой ме е довел.

Теа: Кайба.

Сам: И аз дори не знаех за това.

Теа: Той ни се обади, за да дойдем, но дори и ние не знаехме че той ще плати.

Сам: Още днес ще ида при него.

Джоуи: Защо ще ходиш при „Виж ме кой съм” така или иначе трабваше да направи нещо мило за теб след като той е виновен за онази катастрофа.

Сам: Не Джоуи тук не си прав, той няма никва вина пак го повтарям. Аз съм си виновна и няма да повдигам обвинение към шофьора. Отидох в офиса му дори без да имам оговорен час, казах му неща, на който дори не знам как е реагирал, защото от срам не изчаках да видя побягнах като луда. Трябва да съм му благодарна, че е бил той иначе не знам дори какво щеше да се е случило с мен.Така че вие се прибиряйте аз отивам до КaibaCorp.

Доктора: Няма нужда миличка ако искаш да говориш с това момче само почакай тук. Той ще дойде поръчах на една от сестрите да му се обади.

Сам: Още по добре тогава аз оставам тук. Вие си вървете.

Джоуи: Няма начин да те оставим с надутия пуяк.

Юги: Джоуи добре я чу, тя иска да говори с него не и трябват пазачи.

Теа: Ако ти потрябваме, ще ни се обадиш ще изпратим г-н Алфред и ще чакаме там докато се върнеш.

Сам: добре разбрахме се.

Джоуи: И без повече такива да побягваш, ако се държи зле с теб просто ми го остави аз ще се оправя с него.

Тристан: Леле Джоуи много се изхвърляш. Добре знаеш, че нищо не можеш да му направиш. J

Джоуи: Тристан ти на моя страна ли си или на г-н Велик а?

Тристан: На твоя разбира се, но прекалено се изхвърляш.

Теа: момчета да тръгваме стига сте се карали.

Юги: Чао за сега.

Сам: чао

Алфред: Да разчитам ли че ще внимаваш Саманта?

Сам: Да татко, спокойно.

След няколко минути момичето седеше самичко и чакаше да дойде Сето Кайба за да говори с него.

Сестрата: Вие кой чакате г-жо?

Сам: Един човек, който трябва да дойде скоро.

Кайба вече беше тръгнал към болницата, за да плати сметката, но не очакваше да открие там Саманта.

Той влиза в болницата и вийда Сам. Тя се изправя и тръгва към него.

Сам: Кайба благодаря че изкаш да платиш, но не мога да приема.

Кайба: Не съм те питал за мнение нали?

Сам: Поне доколкото знам аз не съм те молила за помощ. Ти спаси живота ми и повече не искам да ми помагаш. Сама ще си поема сметката.

Кайба: Затова ли си останала да ми четеш морал, е не си познала не съм човек на който можеш да говориш по този начин, казал съм че ще платя и няма да обсъждам решенията си с малки момиченца като теб, а сега се махни от пътя ми.

Сам: Не и преди да ми обещаеш че ще поговорим после.

Кайба: ХаХаХаХа, че за какво мога да говоря с теб.

Сам: Искам да обсъдя с теб това което ти казах преди катастрофата.

Кайба: Няма какво да обсъждам.

Сам: Аз искам да говоря с теб, моля те.

Кайба: хубаво тогава, само че не мога сега ще трябва да го отложим.

Сам: Утре вечер става ли.

Кайба: Утре ще дойда да те взема от вас.

Сам: Но ти не знаеш къде живея чакай да ти напиша.

Кайба: Няма нужда аз знам много повече от колкото си мислиш, така че се разбрахме сега ме остави да си свърша работата заради която съм дошъл тук, а утре аз ще дойда да те взема.

Сам: Добре тогава. Чао

Сето се обърна и тръгна към кабинета на доктора, за да плати сметката по престоя на Саманта в болницата.

Момичето се прибра в дома си, приятелите й я чакаха, за да разберат какво е станало.

Теа: Сам какво стана, видя ли Кайба?

Сам: Да, опитах се да го спра да не плаща, но той не ми позволи.

Джоуи: Ти пък закакво си се опитвала, той е длъжен да плати, няма да обеднее.

Юги: Джоуи стига нека разберем, какво е станало.

Сам: Нищо друго не е станало.

Тристан: Ама ти нали каза, че ще говориш с него за това с харесването.

Сам: Мда ама той първо не искаше, после го обедих ама той каза, че си имал работа.

Джоуи: Забрави г-н Велик просто те е отпратил няма да ти обърне внимание, та нали ние всички сме под нивото му.

Сам: Стига Джоуи, утре ще говорим.

Теа: Еми добре тогава ние ще тръгваме. Чао и късмет утре.

Сам: Мерси чао. Дано имам успех.

Юги, Теа, Тристан и Джоуи с един глас: Чао

Когато се прибраха Джоуи и Юги откриха покани за новия турнир на КаibaCorp и свамата имаха срок до утре да се запишат.

На Другия ден Теа, Тристан и Джоуи отидоха да вземат Юги, за да се запишат в престояият турнир На Кайба.

Джоуи: С нетърпение очаквам да започне турнира, ние с Юг ще разбием всички участници, нали така Юги?

Юги поклати глава в израз на съгласие. В този момент от пред се появи момиче с руса чуплива коса на около 20 години.

Май: Здравеите на всички,за записване в турнира ли сте тръгнали?

Джоуи: Да, и ти ли ще учатваш Май?

Май: Да Джоуи, че накъде без мен. Няма да се отървеш така лесно от мен. J

Джоуи: Радвам се, така ние тримата можем да стигнем до финалите и да разкажем играта на г-н „Няма по – велик от мен”

Тристан: Найстина ли си мислиш, че можеш да биеш Сето Кайба.

Джоуи: Защо да не мога?

Тристан: Досега опитите ти завършваха без успех.

Джоуи: Вече съм по – добър дуелист и Кайба няма да ме спре да го изложа пред всички.

Теа: Мечтай си Джоуи, той е бивш шампион, дори и на Юги му е тругно да го бие а пък за теб да не говорим.

Май: Не бързайте момчета, аз първа съ хвърлила око на Кайба.

Джоуи: Да бе Май, извинявай ама ние с Юги имаме по – големи шансове от теб.

Май: Какво намекваш Уилър?

Джоуи: Нищо. Ти си добра Май, дори прекалено, но Кайба този път ще бъде мой.

Юги: Теа е права Джоуи да не бързаме пред вятъра, той е прекалено добър и няма да е лесен противник и за двама ни. Последния път когато се дуелира с мен беше Ями а сега дори и аз не знам дали ще се справя. Ями много ми липсва, а и беше силен дуелист аз не мога да се меря с него, нищо че го победих последния път, това може и да си беше късмет.

Джоуи: Не беше късмет Юг ти го победи честно. Победи трите бога, така че не се подценявай ти си силен и ще размажеш Кайба, и на него ще му се ще да не ни познава.

Теа: Джоуи е прав, ти си добър. Нищо, че Ями се би с него последно ти също ще успееш да затвориш устата на Кайба. Ама сега нека спрем тази тема и да се запишете, пък като му дойде времето ще говорим, какво ще кажете.

Юги: Точно така да вървим.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 11:03 pm

6 Глава: Срещата

Теа: Пристигнахме момчета. Леле колко хора, всички ли са дуелисти тук?

Май: Може кой знае. Ето ти го Мако, Рекс, Уивъл о и Еспа Роба ли е тук.

Джоуи: Предишния път го бих. Свестен е. Но Уивъл и Рекс не мога да ги понасям.

Май: Аз също сладурче.

Юги: Е какво чакаме да се записваме.

В пещерата където Атем трябва да издържи своето изпитание лабиринт това беше трябва да намери изхода и да се измъкне от него като намери изхода ще го чака някакъв капан, за който той дори още не знае.

Aтем: Значи лабиринт, сигурно ще има и още нещо трябва да съм готов за всичко, не знам какво ме очаква.

Ями продължава да върви из лабиринта вече часове той обикаля без резултат.

Атем: Ще успея ли въобще да намеря изход?

-В този миг се чува глас фараоне ако зависи от мен ти ще си умреш тук. ХаХаХаХаХа

Атем: Но кой подяволите.

Така и не видя кой каза това, но определено знаеше, че не е сам в лабиринта

През това време Юги, Джоуи и Май вече се бяха записали за участие в най – новия турнир на Сето Кайба.

Юги: Сега какво ще правим, утре ще ни дават дуелните системи и ще казват правилата на турнира.

Джоуи: Юг аз предлагам да идем да хапнем, че умирам от глад.

Тристан: Прието пич.

Теа: Момчета вие мислите само за коремите си.

Май: Теа, че какво очакваш от тях, и все пак няма да ги оставим сами нека идем и ние да хапнем нещо, че суматохата около турнира ми идва в повече.

Теа: Добре Май.

Докато те отиват в съседната закусвалня. Саманта си търси рокля за срещата с Кайба.

Сам: Оф трябва някъде тук да е.

Алфред: Какво търсиш Сам.

Сам: Една рокля, трябва ми за довечера.

Алфред: Къде ще ходиш.

Сам: Еми не ти ли казах, имам малко работа.

Алфред: Каква работа по точно.

Сам: ААААААА няма да стане като се върна ще ти кажа. Само да намеря тази рокля. Най после ето я.

Алфред излиза от стаята за да може Саманта да се преоблече на спокойствие. Роклята беше официална дълга без презрамки с цепка до коленете беше червена, любимия цвят на Сам.

Сам: Сега да се гримирам и да си направя някаква прическа.

След няколко часависене пред огледалото Саманта вече беше готова, часът беше 18:00 момичето не знаеше кога да очаква Кайба и затова почна от по – рано да се готви, но най накрая свърши. Изглеждаше като някоя принцеса от приказките. Тя тръгна да я види Алфред за да си даде мнението.

Сам: Какво мислиш как изглеждам.

Алфред: Много си красива, ама ти да не излизаш на среща с някое момче, още не си се стабилизирала след катастрофата.

Сам: Офф престани добре съм си. Като се върна ще ти разказвам.

Алфред: Само едно ми кажи с онова момче Кайба ли излизаш?

Сам: Да, какъв е проблема, той трябва да дойде да ме вземе.

Алфред: Внимавай след всичко, което чух за него.

Сам: татко той е добър, знам го малко надут, добре де много ама иначе не е лош на него дължа че още съм жива.

Алфред: Не съм забравил, но Джоуи…

Сам: Джоуи не знае какво говори.

Алфред: Все пак си имай едно на ум за него, за да не те разочарова. Гледам да си щастлива миличка само теб си имам и не искам да те загубя, нядавям се че ме разбираш.

Сам: Спокойно татко, аз може и да харесвам Кайба, но не съм тъпачка.

Алфред: Знам Саманта.

В този момента на вратата се позваня, момичето се затича да отвори. На вратата стоеше един пиколо на Кайба.

Пиколото: От тук г-жо.

Пред вратата беше паркирана една черна лимузина, момичето досега не се беше качвало в такава кола.

Вътре в колата беше Сето и я чакаше. За миг момичето много се притесни, погледна баща си, той и намигана.

Алфред: Хайде върви нали това искаше,ослепителна си. Обаче се разбрахме ще внимаваш.

Момичето се усмихна и тръгна, пиколото и отвори вратата, Сам надигна леко роклята си и се каяи в колата.

Кайба: Знаеш на къде да караш.

Пиколото: Да г-не.

Саманта беше много претиснена, не знаеше какво да каже беше седнала и мълчеше. Никой от тях не казваше дума, само от време на време се поглеждаха. Сам реши първа да разчупи мълчанието.

Сам: На къде отиваме.

Кайба: В един от най – добрите ресторанти в Домино, резервирал съм маса.

Сам: Добре.

Пак настъпи мълчание. Така поне 10 мин. Сето оглеждаше момичето, тя беше толкова красива тази вечер и той знаеше защо се е приготвила така.

Сам: Кайба искам пак да ти благодаря, че плати престоя в болницата.

Кайба: няма защо.

Най – после бяха пристигнали. Пиколото излезна от колата, за да отвори вратата на господаря си и на момичето. Тя беше толкова притеснена, че вече беше започнала да съжелява, че накара Сето да излезнат.

Сам (на ум):Защо съм такава глупачка, сега какво да му кажа. Той не знам защо прие досега никога не ми е обръщал вниамние. А сега ако продължа така да мълча няма да си го простя. Така все повече се притеснявам, и без тва не знам какво точно да му кажа.

Те влезнаха в ресторанта, човека вътре ги покани и ги заведе до масата, окло тях нямаше други хора, тези маси се пазат за специални гости, а Кайба е един от тези и за ресторанта беше чест да го посрещнат там.

Той ги остави да се настанят и после щеше да прати някой да вземе поръчките им. Момичето определено беше загубило апетит от притеснение, авно си беше глътнала и езика.

Сам (на ум): Браво Саманта супер си покани го да излезнете и сега мълчиш, направо нямаш равна, защо не си замълча тогава сега какво ще му кажеш тъпачко такава.

Тя беше навела глава и продължаваше да мълчи.

Кайба: За това ли по иска да излезнем?

Сам: извинявай но не намирам думи с който да започна.

Момичето продължаваше да си сържи главата наведена.

Кайба: какво толкова гледаш в земята, страх те е да погледнеш към мен ли?

Сам: Ами не.

Тя си изправи главата и го погледна.

Сам: Кайба аз исках да.

Кайба: Да

Сам: Еми много ми е трудно да ти кажа.

В този момент един келнер се приближи за да вземе поръчките им.

- Какво ще поръчате сър ?

Кайба: Донеси едно шампанско.

- Нещо друго ще обичате ли?

Сето погледна към Сам.

Сам: Аз нищо не искам.

Кайба: Това е за сега.

- Добре сър

Кайба: Е продължавай.

Сам: Емииииии аз, ти знаеш ъъъъъъ оф нали ти казах, че те харесвам.

Момичето замълча и този път искаше да побегне, но се сдържа заради спомените от предишния път.

Кайба гледаше и мълчеше, тя също не му беше безразлична, но не си го признаваше затова не казваше дума и чакаше тя да се дойскаже. Донякъде и той се бе притеснил.

Сам: Чудех се дали…..

Момичето пак замълча, не и беше лесно.

Сам: Малко ми е тудно, досега не съм правила такива неща.

Кайба: Само да не избягаш пак на някъде.

Момичето се умихна мило.

Сам: Този път няма, решила съм че при всички случай ще остана докрай.

Кайба: Това е добре.

Момичето си пое дълбоко дъх и продължи да говори.

Сам: Когато дойдех в Домино, и ме сложиха от твоя клас още тогава ми харесваше, но когато поисках да се сприятелим ти ми обърна гръб. Почувставах се много зле.

Тя пак замълча за малко и после продължи.

Сам: Но аз съм упорито момиче, не се предавам лесно, поне докато не разбера че не си заслужава.

Сега те харесвам малко повече от преди. В болницата онзи ден съжелявам, че те целунах без позволение, но беше по силно от мен. Извиках те, за да разбера дали след като вече знаеш всичко, и разбира се ако ме харесваш. Дали бихме опитали, да видим какво ще се получи.

Кайба вече не знаеше какво да каже, определено я харесваше, но да й обърне внимание означаваше да преглътне гордоста си, а приеме ли нея ще започнат да досаждат Юги и компанията му, като ще си мислят за него, че вече могат да му се качат на главата.

Кайба: Виж, какво не си познала с мен. Не съм си търсил приятели, а най – малко гаджета, дойдех тук, защото искаше да говориш с мен и нямаше да ме оставиш намира, докато не го сториш. Згрешила си малката с мен няма да прогресираш.

Момичето не знаеше как да реагира тези думи я пререзаха като с нож. Тя мълчеше, а учите и се бяха напълнили със сълзи. Не искаше да плаче пред него, или по точно не искаше да разбере, че е успял да я обиди, и че той наистина я интересува. Кайба я гледаше и също мълчеше. Келнера тамън донесе шампанското, когато момичето от страх да не се разплаче пред него, стана взе си чантата и тръгна към изхода. Кайба дори не рейгира да я спре или нещо такова, въпреки че също я харесваше. Той плати на келнера и когато излезна от нея нямаше следа. Момичето беше хванало такси да я откара до брега на морето, човека се очуди, кой по тва време би отишъл там. Саманта беше толкова отчаяна, че не искаше да се прибере в къщи, не искаше да вижда никои включително и приятелите й, искаше да бъде сама. Сето се почувства малко виновен за всичко, което и каза, но не искаше да му се качат на главата после приятелите й. Таксито спря, момичето слезна плати на човека, и той си замина. Тя седна на брега и си по плака. Прекара цялата нощ там в сълзи, искаше да се махне от тук. Беше обещала на приятелите си да не посяга на живота си, но вече и се искаше да наруши своето обещание. В моменнта не и пукаше за никои. Алфред цяла нощ е ходи нагоре, надолу от притеснение къде може да е Саманта. Накрая се обади на приятелите. Те доидеха за 20мин.

Юги: Какво е станало, къде е Саманта?

Алфред: Не знам, вчера излезна с онова момче Кайба, и дори не се прибра. Много се притеснявам.

Теа: Ние ще говорим с Кайба.

Алфред: Не аз ще говоря с него. Вас ви извиках за друго. Искам двама да останат при случай че тя се върне.

Останалите двма ви моля да я потърсите някъде, не знам къде може да е тя в момента.

Юги: Добре. Аз и Джоуи отиваме да я търсим, Теа и Тристан остават тук.

Теа: Добре.

Джоуи: На мен ми се иска да ида и да…

Теа: Стига Джоуи не се изхвърляй.

Така и стана разделиха се Алфред тръгна към KaibaCorp, Теа и Тристан останаха да я чакат в къщи, а Джоуи и Юги тръгнаха да я търсят.

Джоуи: Да се разделим Юг.

Юги: Добра идея, така имаме по – голям шанс да я намерим.

Момичето още беше на брега, хората минаваха и я оглеждаха, тя не спираше да плаче. Докато накрая не стана и не тръгна по брега, истри сълзите си, но лицето и беше доста червено, очите и също. Тя реши, че ще иде на летището и ще си вземе билет за някъде, при мисълта да остане тук и да гледа наглата физиономия на Кайба я убиваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 11:04 pm

7 Глава: Бягството

Сам: Ще замина някъде далеч. Не искам да чувам за Домино повече.

Алфред нахлу нагло в офиса на Кайба, и дори пазачите не успяха да го спрат.

Алфред: Ти нещастник такъв, какво си и направил, къде е тя бе идиот?

Кайба: Тя си тръгна още вчера, както и вие ще направите, махайте се от офиса ми преди да съм ви изритал.

Алфред: Пробвай идиот такъв, няма да си тръгна докато не разбера, с какво си я наранил, за да не се прибере цяла нощ в къщи.

През това време, момичето си купуваше билет за Египет,тя и без това отдавна бе мечтала да иде в там, интересуваше се от историята й. Искаше да научи още за Египет,както изглеждаше нямаше къде другаде да иде, не искаше да се прибере в къщи. Съжеляваше, че Алфред ще се притесни, но беше решила да му се обади на него и приятелите й, като се останови там. За да не може никой да я притесни или спре.

Кайба вече не можеше да търпи Алфред.

Кайба: Казах ти махай се.

Алфред: Изхвърли ме де.

Кайба: Точно това ще направя.

Кайба беше силен мъж, не е посегнал на Алфред просто го заведе до изхода и плати на такси да го откара до вкъщи. Вече и той се притесни за Саманта, чудеше се какво й се е случило, тайно в себе си той все пак я харесваше, въпреки че не го призна, и се държа така с нея. Той отложи съобщаването на правилата за турнира до второ нареждане, и тръгна да я търси. Отиде при пиколото, което миналата нощ ги закара до ресторанта.

Кайба: Вчера какво стана, къде отиде момичето.

- Не знам сър, качи се в някакво такси.

Сето тръгна към сградата, която контролираше такситата в Домино, и накара някаква жена да събере всички таксита, за да разпита шофьорите им. След разпита един от таксиджийте каза, че вчера е взел едно момиче, от същото място и направи точно описание. Сето се доближи до него.

Кайба: Къде я закара?

- До брега на морето, тя искаше там.

На младия мъж това му беше достатъчно, той поне знаеше къде е била тя. Докато в къщата на Саманта всички се събраха Юги и Джоуи се втрнаха без следи, Алфред се върна още по притиснен, защото и Кайба не знаеше къде е Сам. Всички бяха много притеснени. Сето тръгна по брега на морето където случайно чу.

- Видях днес едно момиче, горкичкото цялото беше обляно от сълзи, почервеняла.

Сето се приближи към него.

Кайба: Знаеш ли на къде отиде тя?

- Не продължи надолу.

Кайба се върна в офиса без идея къде може да е отишла, така разтроена. Това му беше достатъчно, за да се почувства виновен, и като някой идиот както го нарече Алфред.
Джоуи: А не отивам при разглезеното богаташче, имаме сметки за ореждане.

Теа: И какво ще постигнеш Джоуи, той вече е изхвърлил Алфред, теб няма да те търпи и минута.

Джоуи: Ще видим тази работа.

Юги: Джоуи помисли дори и Кайба не знае къде е Саманта, акъв е смисъла да ходиш при него.

Няколко часа по – късно телефона звъни. Алфред вдига с надеждата, че е Сам.

Алфред: Ало кой се обажда.

Сам: Аз съм татко.

Алфред: Сам миличка, къде си?

Сам: Не мога да ти кажа, обадих ти се да знаеш, че съм добре, не съм в Домино.

Алфред: Миличка, моля те кажи ми, с приятелите ти сме притиснени много.

Сам: Не мога татко извинявай, но искам да остана сама.

Алфред: Върни се тук.

Сам: Няма.

Алфред: Каквото и да ти е сторил онзи, не си заслужава да правиш това.

Момичето замълча, и затвори телефона. Достатъчно й беше, че знаят, че тя е добре.

Алфред се разплака.

Алфред: Малкото ми момиченце, ме изостави. Вече си нямам никой пак съм сам.

Теа и останалите се притесниха и се опитаха да го успокоят.

Теа: Спокойно г-н Алфред, знам че тя ще се върне.

Алфред: Няма тя ми го каза.

Поседяха при стария човек още няколко часа и си тръгнаха. Теа имаше нещо като идея как да намери Саманта, но не сподели с никой. На сутринта тя обиколи летища, гари и т.н., никъде не й дадоха информация, казваха и че това е строго секретна информация и не може да й кажат. Тя знаеше, че само Кайба може да й помогне, и тръгна към KaibaCorp.

Секретарката: г-жице накъде сте тръгнали, г-н Кайба не иска да го притесняват.

Теа: За съжаление ще наруша спокойствието му.

Тя влезна в офиса на Кайба.

Кайба: Как смееш да нахълтваш така, да не си си вкъщи.

Теа: Искам да ми помогнеш да открия Саманта, задължен си.

Кайба: Не съм длъжен нищо да правя.

Теа: Напротив, и ти го знаеш. Сигурна съм, че се чувстваш виновен, сега е момента да помогнеш да я открием.

Кайба: Вече пробвах, сега се махай.

Теа: Ние имаме следа, но без твоя помощ аз не мога да взема тази информация.

Кайба: Каква информация.

Теа: Тя не е в Домино, заминала е. Сутринта ходих на гарата на летището, но навсякъде ми отказват информация било строгосекретна. Кайба знам, че ако си мръднеш пръста ще получиш тази информация, затова дойдех тук, не да ти чета конско или да ти водя нравни учения. Все пак не си се държал много добре с нея.

Кайба: Замълчи, и ако искаш идваш с мен. Ако ще говориш глупости върви при причтелчетата си, аз няма да те търпя.

Теа: Няма да те оставя сам.

Те обиколиха гарите в Домино. Стигнаха до летището.

- Ооооо г-жо пак ли вие казах ви, не мога да давам такава информация.

Кайба: Ще я дадете ако не искате да си изгубите работата, знаете ли кой съм аз. Трябва ми една дума и сте на улицата и няма да можете да си намерите работа никъде.

Жената се изплаши, тази работа подържашесемейството й. Ако я изгуби как ще живее.

- Така да бъде кажете името на момичето.

Теа: Саманта Икусава.

- Ето тук вижте, момичето е заминало за Египет. Това само мога да ви кажа друго не знам.

Кайба: Това ни е достатъчно.

Теа: Аз отивам с теб Кайба.

Кайба: Не си познала. Аз ще ви я доведа, не ми трябва детегледачка.

Теа: Много си нагъл Сето Кайба.

Кайба: ХаХаХаХаХа така ли, е не съм по нагъл от теб и приятелчетата ти. Сега ме остави достатъчно ми досажда за днес.

Сето тръгна и взе един от самолетите на KaibaCorp за да иде в Египет.

Сам: Леле много е красиво, мисля да си остана тук, мъчно ми е за татко и приятелите ми, но няма да се върна. Няма нещо което да ме върне в Домино.

Момичето ходеше по музей, с всеки час научаваше повече за историята на Египет. Беше се дори облекла като египтянка.

Сам: Тук си прекарвам супер, не съм си и мислела, че ще е толкова готино. Така може и да забравя за Кайба.

В този момент очите й се насълзиха.

Сам: Няма да плача, няма повече, той не заслужава сълзите ми.

Така се успокояваше тя.

Още няколко часа по – късно Кайба кацна със самолета. И тръгна да обикаля и дано я намери.

Саманта продължаваше да ходи от музей в друг музей, тя много се интересуваше за всичко свързано с Египет, пирамидите и фараоните.

Сам: След тази разходка имам нужда от малка почивка. Ще се прибера в квартирата си, за да си отпочина.

Кайба продължаваше да обикаля. Момичето излизаше от музея, когато един от пазачите се затича и развика.

- КРАДЕЦ, СПРЕТЕ КРАДЕЦА.

Някой беше откраднал нещо от музея. Но той виждаше, че не може да избяга, затова хвана Саманта, която както изглеждаше беше на пътя му. Кайба чу суматохатаи тръгна на там. Саманта беше много оплашена.

Сам: Пусни ме нещастник.

- Млъкни ма, ти си билета ми за свободата.

Този крадец беше от тези, който това, което взимаха продаваха на черния пазар.

- Не се доближавайте, иначе ще е нараня.

Крадеца ходеше обърнат с гръб, никой не смееше да посегне, за да не наранят момичето, което случайно било на пътя на крадеца.

През това време в Домино напрежението в дома на Саманта разтеше.

Джоуи: Та какво казваш Теа. Доверила си се на Кайба и си го оставила сам да я търси.

Теа: Той изглеждаше притиснен също, според мен.

Тристан: Сигурно, веднъж да съм съгласен с Джоуи.

Теа: Благодарение на него разбрахме къде е тя. Да бяхте чули какво каза на онази жена. Тя дори не се поколеба да му каже къде е Сам.

Джоуи: Аз пак му нямам доверие.

Алфред: Джоуи е прав миличка, не си виновна, че си го оставила той така или иначе нямаше да ти даде да идеш с него. От това, което видях той науми ли си нещо неможе да го спреш.

Теа: Не знам, аз му вярвам.

В този момент и Юги се обади.

Юги: Аз също му имам доверие. Щом Теа казва така, пък и той не е лош като цяло, не знаем какво е станало онази нощ. Кайба винаги е бил честен въпреки, че е грубиян или гадняр. Не веднъж ни е помагал, спомняте ли си приятели. Така, че съм съгласен с Теа трябва да му се доверим, сега той е надеждата ни да я открие.

В Египет нещата прдължават все така, Кайба стигна на мястото където имаше доста народ. Той се смести между тях и видя, че момичето което държеше в ръцете си крадеца беше Саманта.

- Отместете се искам да мина, нали не искате момичето да пострада.

Сам: Ей тъпак пусни ме .

Саманта го захапа и той я пусна и тръгна да бяга, когато от невнимание се сбъска с Кайба.

- Махни се от пътя ми, Кайба го хвана и го повдигна, а после го взе турбичката с крадените вещи от музея и го хвърли на земята. Пазачите се затичаха и го хванаха, Сето им даде турбата.

Саманта вече беше видяла Кайба, изправи се и тръна, тя се чудеше какво прави той тук, как я е намерил.

Кайба я настигна.

Кайба: Не си мисли, че ще ми избягаш.

Сам: разкарай се от пътя ми тъпак, и ти си идиот като онзи крадец.

Кайба: Внимавай,какво ми говориш.

Сам: Не ми пука, дори и ако решиш да направиш същото и с мен като с онзи. Кайба по – добре си иди от където си дошъл и ме остави да си живея живота.

Кайба: Дойдех тук, за да те върна и няма да тръгна без теб.

Сам: Виж какво може да съм на 16, но не ми трябва детегледачка, знам как да се грижа за себе си.

Кайба: Така ли?

Сам: Да така, а сега се махай, не искам да ставам за срам, заради теб. Остави ме,вече не ти досаждам нали?

Не ми досаждай и ти на мен.

Кайба: Нима ти досаждам.

Сам: А не, много ясно че ми осаждаш сега ме остави на мира, поне досега не съм ти казвала какво да правиш.

Кайба: Знаеш ли, ти си тръгваш още сега от тук.

Сам: А ти знаеш ли? Не си ми никакъв, така че Сбогом и се разкарай, аз от тук не мърдам, не ме карай да крещя.

Кайба: Моля ти се, да не мислиш, че ме уплаши.

Сам: А не съм ли?

Кайба: Не си разбира се.

Момичето тръгна, а Кайба след нея.

Сам: Спри да ходиш след мен.

Кайба: Няма да ми казваш какво да правя, обещах на приятелите ти да те заведа в Домино и това ще сторя.

Сам: И от кога изпълняваш, каквото си обещал?

Момичето пак се обърна и тръгна. А що се отнася до крадеца той беше избягал, и отидъл при шефа си.

- Шефе, съжелявам един идиот ме спря, сега не мога да го взема всички ме познават. Каза той

- Вече си ми безполезен, махай се от очите ми. Каза злобно шефа му.

- Не моля ви се, трябват ми тези пари, почти бях успял. Каза крадеца.

Той крадеше и предеваше на шефа си за да нахрани единственото си дете, детето му е на 10 години, жена му почина при раждането и не можеше да остави детето да гладува.

- Шефе, моля ви се дайте ми парите.

- А бе я се разкарай, преди да пострадаш, и ако чуя и дума за това ще умреш и детето ти с теб. Каза злобно той.

Човека вече искаше да си отмъсти на Кайба, когато случайно засече момичето и Кайба след него.

Сам: Казах ти да ме оставиш на мира.

Крадеца извади нож, беше решил да нарани и двамата, защото заради тях вече не може да усигори прехраната на детето си. Точно когато тръгна Саманта се завъртя към Кайба.

Сам: Писна ….. Пази се.

Тя бутна Сето на земята, и съвсем леко се нарани, Крадеца застна пред тях.

- Сега ще си платите, за дето ми причиних те болка.

Кайба и ам се изправиха, от рамото на Сам течеше кръв, при падането се нарани на стъкло.

Сам: какво искаш тъпак.

- Отмъщение.

Сам: Върви по дяволите.

- След вас. Но първо имам не уредени сметки с този наперения.

Кайба: ХаХаХа

- Смей се докато можеш.

Сам: Виж нямаше да си имаш проблеми, ако не беше откраднал от музея.

- Не ако онзи не се беше намесил, щеах вече да съм взел парите. Сега ще убия и двама ви но първо смешниак.

Кайба поречи да каже нещо, но Сам го предвари.

Сам: Аз бих направила същото. Така, че го остави на мира. Аз съм тази, която искаш.

Тя започна да се приближава към него.

Кайба: Какво правиш глупачке.

Сам: Я мълчи Кайба, никои не ти иска мнението сега.

Момичето се приближи.

- Смела си, много, но не си мисли че ще ме очароваш.

Той посегна да я намушка Сето се приближи бързо, но Саманта вече държеше положението подконтрол. Тя хвана ножа и го захвърли. Предишното училище, тя учеше бойни икуства. Едно дете се затича към тях.

- Татко, какво става.

- Какво правиш тук, Шана. Попита той момичето.

- Коя е тази, татко? Попита тя.

Сам: Коя си ти?

Шана: Това е баща ми. Той каза, че е на работа.

Сам се изправи. Може ли да ме извиниш за малко, Саманта дръпна крадеца.

Сам: Защо крадеш? На това ли искаш да научиш дъщеря си.

Той и обясни, защо, а Кайба през цялото време гледаше.

Сам: Това не е начина да изкараш пари. Офф Вземи тези и заминете някъде там си намери по – добра работа и без кражби. Става ли.

- Не мога да ги взема.

Сам: Стига, взимай ги и се махай ведбнага от тук. Ясно J

- Мерси……. И съжелявам.

Сам: няма проблем.

Човека взе дъщеря си и тръгна.Саманта също продължи да ходи, но Сето я спря.

Кайба: Не мислиш ли, че е детински от твоя страна да бягаш и да се криеш.

Сам: Аз …

Момичето млъкна.

Кайба: Защо замълча, точно това правиш нали?

Тя се обърна и Кайба видя раната на ръката й, той осъзна откъде си я е направила. Това, че тя се опита да го спаси го трогна, той знаеше, защо го направи тя.

Кайба се приближи.

Кайба: Ела с мен, да ти оправя рамото.

Сам: Да бе, как ли пък не.

Кайба: Казах ти, вече идваш смен и точка.

Сам: Как ще ме накараш Кайба. Ти си причината да не искам да се върна. Затова не ме карай да се махна и от тук.

Кайба: Аз ако поискам пак мога да те намеря.

Очите на момичето се напълниха със сълзи.

Сам: Защо трябва да те обичам толкова, ти си толкова безразличен към мен, защо аз трябва да съм такава идиотка.

От очите и се откъснаха две сълзи. Кайба беше объркан вече, момичето изтри сълзите си.

Сам: Защо въобще ти казвам това. Трябваше да си мълча и да не ти казвам, че те обичам. Така поне нямаше да ме нараняваш още с твоето безразличие.

Кайба я погледна в този момент не мислеше какво ще стане ако разберат приятелите й, че той също я харесва, само я хвана и я придърпа към себе си, погали лицето й, и съвсем нежно я целуна тя му отвърна все пак го обичаше. Тази сладка картина продължи няколко минути докато Саманта не го спря.

Сам: Оста ви ме на мира ти казах. Не искам съжелението ти.

Тя си мислеше, че той я целува от съжаление.

Кайба се усмихна.

Кайба: Аз не съжалявам никого, всичко, което правя е по мое желание

Сам: Какво искаш от мен, хубаво ще се върна стига да ме оставиш на мира, не искам да те виждам повече.

Тя се разплака, Сето изтри сълзите й.

Кайба: Успокой се.

Сам: Не мога, и ти си виновен.

Кайба: Не съм те накарал на сила да се влюбиш в мен, нали.

Сам: Да но…

Кайба: Но нищо.

Той пак я дръпна, и я целуна, обичаше я, и той го осъзнаваше всичко, което преживяха в Египет и това в Домино го караше да я обича още повече.

Кайба: Хайде да тръгваме на летището ни чака самолет на KaibaCorp.

Сам: Защо направи това Кайба?

Кайба: Защото го исках.

Момичето се усмихна и прегърна Кайба, много я зарадваха тези негови думи. Тя вече имаше надежда, че между тях двамата може да се получи нещо. Кайба обаче я побутна леко тя го погледна.

Кайба: Хайде да тръгваме.

Сам: Добре J

През това време в пещерата Атем намери изхода, но там го чакаше Бакура.

Бакура: Здравей пак фараоне.

Атем: Ти си жив.

Бакура: Няма да се отървеш от мен толкова лесно.Призовавам звяра Дибаонд. Както казах ако зависи от мен ти няма да излезнеш от тук.

Атем: Значи ти си бил.

Бакура: Изненадан ли си?

Атем: Не, никак даже. Тъмни магьоснико призовавам те. Атакувай звяра на Бакура.

Бакура: Ще останеш тук фараоне, никъде няма да ходиш. ХаХаХаХаХа J

Атем: Ще видим тази работа.

След дълга битка на сила в царството на сенките Атемпобеждава като призовава в битката египетския бог Ра. Тогава след дълго лутане в лабиринта той намира изход и разбира, че всичко това битката с Бакура е било игра на ума. Излиза и вече той е на брега на морето, само трябва да иде до дома на Юги и приятелите му и пак ще бъдат заедно, но вече Ями си има собствено тяло.

В Египет вече Кайба и Сам са се Качили в самолета и летят към Домино, а в дома на Сам.

Теа: Офф може би сте били прави, дали трябваше да оставям Кайба сам.

Юги: Нямаше да ти позволи да идеш с него Теа, не си виновна, нека му се доверим.

Джоуи: Аз на онзи кретен да му имам доверие, Юг да не си болен.

Теа: Спри Джоуи. Ще изчакаме.

Тристан: Пич аз съм на твоя страна, на Кайба доверие му нямам.

Атем: Ето го дома на Юги, дано си е вкъщи.

Чми позвъня на вратата. Дядото на Юги отвори Соломон Муто.

Дядото: Фараоне това ти ли си?

Атем: Да, тук ли е Юги.

Дядото: Не, имало някакъв проблем с тяхна нова приятелка, и нещо с Кайба, незнам какво точно. Но влез момчето ми ти си си вкъщи. J

Атем: Мерси.

Дядото: Ела да ти дам някакви дрехи, неможе да останеш с тези египетски дрехи, защото ще те гледат като…

Той се усмихна.

Атем: Добре.

Самолета на Кайба кацна в Домино.

Кайба: Пристигнахме.

Те слезнаха от самолета.

Сам: Кайба, дали ще може този път да се видим на спокойствие и да поговорим.

Кайба се усмихна.

Кайба: Първо викай ми вече Сето, и второ днес ще те взема след като си свърша работата, която имам.

Сам: Добре, това ми стига.

Момичето се прибра в къщи още щом влезна всички и се нахвърлиха, и започнаха да и задават въпроси .

Сам: По – спокойно де, и ако може един по един J

Теа: Много си весела.

Сам: Имам си причини.

Теа: Какви или по точния въпрос е кой.

Сам: За сега нищо не знам и аз, но се чувствам много по весела от преди.

Теа: Радвам се J

Алфрес: Миличка, какво ти беше направил онзи?

Сам: Нищо просто аз имах големи надежди за….

Теа: Разбирам, била си разочарована.

Сам: Мда точно така, съжелявам че не помислих за вас.

Алфред: Офф толкова се тревожехме за теб.

Юги: Радваме се, че си добре.

Джоуи: Или че г-н Велик не те е изкарал от равновесие отново.

Сам: Той се държа, много добре Джоуи.

Тристан: Така ли?

Сам: Дам, като ме намери успя да издържи на всичките ми обиди към него.

Джоуи: Заслужавал си ги е.

Юги: Сам искаш ли да дойдеш с нас?

Алфред: А не моля ви се.

Теа: Спокойно, с нас няма да има проблеми.

Сам: Къде?

Джоуи: В Юг.

Сам: Ок. Хайде.

10 мин. по – късно.

Юги: Ето пристигнахме.

Дядото на Юги иска да ги изненада и е накарал Ями да изчака за малко в стаята на Юги докато подготви почвата.

Дядото: Оооо Юги, здравей.

Юги: Дядо има ли нещо.

Дядото: А не, всичко е наред.

Джоуи, Тристан, Теа и Сам: Здравейте г-н Муто.

Дядото: Юги имаш гост.

Юги: Кой?

Дядото: Стар приятел, с който сте били заедно няколко години.

Юги веднага се сети за Атем.

Юги: Къде е?

Дядото: Сега ще го извикам.

Теа: Юги, Не може да е Атем той нали е в Египет.

След 1мин.

Юги: Кой е дядо не ме дръж в напрежение.

Атем: Аз съм Юги.

Очите на приятелите му се насълзиха Юги се затича и го прегърна, теа се разплака, останалите също пророниха няколко сълзи, само Сам не го познаваше. Тя не знаеше как да реагира. Теа също отиде и прегърна Атем, всички бяха много щастливи.

Юги: Но как, кога?

Атем: Един по един с въпросите J

Теа: Радвам че си дойде Ями.

Сам: Няма ли да ме запознаете.

Юги: Ох извинявай. Атем това е Саманта, новата ни приятелка. Сам това е Атем, наш много добър приятел.

Сам: Юги като близнаци сте, само дето той май е по – голям J

Атем се приближи към момичето, стиснаха си ръцете, Саманта се усмихна приятелски.

Сам: Ако искате да ви оставя, сигурно искате много да си говорите, а аз се чувствам като насадена тук.

Юги: Не стой.

Теа: Да така ще се опознаете по – добре.

Те седнаха около една маса, г-н Муто донесе портокалов сок.

Теа: Разказвай, как успя да се върнеш от Египет.

Сам: И той ли е бил в Египет, не сме се засекли аз обиколих всички музеи там.

Теа: Май трябва да ти разкажем, така няма да разбереш нищо, а все пак си ни приятелка.

Сам: Какво има за казване?

Те и обясниха всичко, че той е египетски фараон, и че преди 5000 години е спасил света от зло. За пъзела как събрал Юги и фараона заедно, и за техните приключения, как са спасявали света не веднъж. Разказаха и всичко, даже и за Сето и Кайба, как те били един и същи човек, но в различни времена, за Кисара (Синеокия бял дракон), как тя спасила живота на Сето и т.н.

Сам: Леле това е много трудно за възприемане, и много невероятно.

Теа: Всяка дума е истина, все пак сме го приживели заедно.

Сам: Вярвам ви, но пак ми е трудно да го възприема. Какво пък толкоз. Значи ти си фараон а?

Атем: Да.

Сам: Супер, аз обичам историята на Египет, затова избягах там.

Атем: От какво си бягала.

Джоуи: От г-н „Аз съм най – добрия дуелист”

Атем: От Кайба.

Сам: Да не говорим за това, моля. Леле толкова харесвам Египет, обиколих всички музей там. Имаше много хубави неща там. Но и бедни хора, който ги крадът за да искарат пари за децата си. Един за малко да ме отвлече.

Теа: И как го спря.

Сам: Не го спрях аз, а Кайба. Сето не е лош, даже си е много готин, малко надут но не би оставил някой в беда. Сами казахте, че ви е помагал в приключенията ви

Атем: Не е лош, но е много вироглав, страни от всички и не се сприятелява с никого.

Сам: Да но сигурно си има основателна причина, за действията си, може да е бил наранен от някой близък и затова да не иска да се сприятелява.

Атем: Може.

Джоуи: Съмнявам се, такива като него няма кой да ги търпи.

Сам: Все пак съчувствам на онзи, човек той искаше да нахрани дъщеря си, затова искаше да ме отвлече не да ме нарани.

Джоуи: Да бе така е казал.

Сам: Не видях детето му, момиченце на около 9 – 10 години.

Теа: това не оправдава действията му.

Сам: Да но той няма друг избор. Трябва да се прибирам Татко ще се тревожи, беше ми приятно приятели и мерси, че ми се доверихте и ми разказахте тези неща. Чао приятели и беше ми приятно Ями J

Атем: И на мен Сам.

Юги, Джоуи и Тристан: Чао Саманта.

Теа: Сам, чакай идвам и аз.

Джоуи: Искаш ли утре да дойдеш на турнира, Кайба ще съобщи прявилата.

Сам: Защо не, елате ме вземете от нас към 11:00 става ли така?

Теа: Идиално, чао момчета до утре.

Атем: Чао Теа.

По – пътя Теа и Сам си говорят.

Сам: Теа имам един въпрос, не знам точно как да го задам обаче. Ти да не би да си влюбена в Ями, защото като го видя направи ми впечатление как реагира.

Теа: Да.

Сам: Тези съвети, който ми дава от личен опит, с него ли бяха свързани, ако искаш не ми отговаряй.

Теа: Спокойно. Да, но има разлика аз не му признах чувствата с.

Сам: А на мен ми даваш съвет, Виж какво в началото мислех, че е глупаво, но сега мисля, че и дори да не ти обърне внимание ние сме длъжни да им кажем. Бъди честна с него, след всичко, което сте приживяли заедно.

Теа: Не знам, но за едно си найстина права, предишния път когато си мислех, че няма да го видя повече съжалих, че не съм му казала. Но не знам дали той изпитва същото към мен, което аз към него.

Сам: Аз също не съм сигурна за Сето, но ще говоря с него и ще се изясним днес.

Теа: Днес ли ще говорите?

Сам: Мда, само че ако ми откаже този път ще го приема без да бягам или други подобни неща, все пак вярно обичам го, но знам че съм опитала и че това че не ме харесва не значи, че е дошъл края на света. Има и други момчета, които чакат да ги открием, нали така Теа. За това ти казвам пробвай нищо не губиш, може само да спечелиш.

Теа: Как само си разменихме ролите, преди аз давах съветите сега ти.

Сам: Дам, в това няма нищо лошо, приятелите са длъжни да си помагат в нужда.

Теа: Ще те послушам Сам, иняче ако не го направя и Атем си тръгне пак този път неще го преживея.

Сам: Така те искам, а сега ми пожелай късмет, за довечера.

Теа: Ще стискам палци. J

Сам: А ти кога ще кажеш на Атем.

Теа: Не знам, ще му кажа, но все още не съм определила точно кога.

Сам: Хайде утре го покани да излезнете, а аз ще придружа момчетата на турнира.

Теа: Добре, така да бъде.

Сам: Разбрахме се утре като дойдете да ме вземете, аз тръгвам с момчетата, а ти говори с него, да излезнете да се видите. Измисли нещо мила.

Теа: Добре до утре.

Саманта продължи към вкъщи, когато се прибра тя видя, че Алфред още беше буден и я чакаше да се прибере.

Сам: Защо не си си легна, татко?

Алфред: Чаках те, искам да ми обясниш всичко, без недомлъвки, искам да разбера какво те накара да ме изоставиш.

Сам: Татко прости ми, глупаво беше от моя страна, но много обичам Кайба и когато той каза че неможе да има нищо между нас аз…

Алфред: Забранявам ти да се виждаш с него мила, така няма да страдаш повече.

Сам: Но защо? Не можеш.

Алфред: Мога Саманта и чече го реших, за твое добро е разбери ме.

Сам: Не не не немога, и не искам да те разбирам. Не казвай, че е за мое добро, защото не е. Ти не знаеш какво е добре за мен.

Алфред: Напротив, знам не искам да преживееш това, което аз с бившата ми жена.

Сам: Това не е същото, рабери ме.

Алфред: Съжелявам Сам, ти няма да се видиш с него повече.

Сам: Нооооо, това е тъпо.

Алфред: Няма но.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 11:06 pm

8 Глава: Помоща

Сам: Ти си чудовище, мразя те, мразя те, не искам да те виждам. Още сега си събирам багажа и се изнасям.

Алфред: Няма да мърдаш от тук, ти си непълнолетна, а и утре заминаваме за другаде, няма да живеем вече в Домино. Ще идем другаде и ще учиш в по – добро училище.

Сам: Мразя те

Момичето се затича към стаята си, и като влезна заключи. Легна на леглото, обляна цялата в сълзи.

Сам: защо когато си помисля че най – накрая ще съм щастлива трябва да се случи нещо гадно. Защо все на мен, не може ли да бъда щастлива. Сега когато имах надежда за мен и Сето, тя пак умря. Вече не искам нищо повече от този живот, запритрябвал ми е, щом ще ми казват какво да правя и какво не. Не искам да живея вече, не и в непознат град без приетели и без любов. Предпочитам да умра.

В продължение на 1 час, тя не спря да плаче.

Сам: Не е честно, защо на мен.

Баща й почука.

Алфред: Саманта отключи вратата

Сам: Няма разкарай се, не искам да те виждам. Остави ме на мира.

Алфред: Отвори ми Сам.

Сам: Няма, казах ти разкарай се, губиш си времето няма да ти отворя. Ти си чудовищ, ти ме мъчиш, понеже ти си се разделил с жена си, трябва и аз да не бъда с никого. Бас ловя, че ти си виновен за раздялата ви, и за това, че не можеш да видиш детето си.

Алфред: Хубаво тогава, стой си тук, но утре заминаваме и няма да видиш Онзи никога вече.

Сам: Аз няма да ходя никъде с теб.

Алфред: Ще видим, по документи ти си моя дъщеря, пък и аз съм те отгледал, закона е на моя страна.

Момичето продължи да плаче, този път, тя усети в гласът му, че той е напълно сериозен. Тя знаеше, че Кайба ще дойде днес да я вземе, но нея не я пускат.

Сам: Какво да правя, с какво заслужих това, Сето ще си помисли, че му се подигравам. Аз поисках да се видим, а сега му връзвам таникия. По – добре да звънна на Теа, и да я помоля за помощ.

Телефонът в дома на Теа звъни, момичето се затича и вдигна.

Теа: Ало, кой се обажда?

Сам: Теа, аз съм?

Измрънка Сам продължавайки да плаче.

Теа: Сам, какво има, защо плачеш? Да не би Кайба…

Сам: Не, баща ми той ми забрани да се виждам с него, а и иска утре да напуснем Домино. Кайба ще дойде скоро, притеснявам се, че ще си помисли, че му се подигравам. Искам да те помоля да говориш с него, да му кажеш, моля ти се.

Теа: Добре, после ще мина през вас, за да говоря с г-н Алфред, но се успокой, не си самичка, имаш приятели.

Сам: Мерси Теа, разчитам на теб.

Теа затвори и тръгна до дома на Саманта, за да чака Кайба. Когато стигна седна на една пейка и 10 мин. по късно Кайба пристигна с една черна лимозина.

Кайба: ти какво правиш тук?

Теа: Чаках те, трябва да говоря с теб.

Кайба: Няма за какво да си говорим с теб.

Теа: Сам ме помоли, трябва да ме поговорим, но не тук.

Кайба: Казах ти, не искам да говоря с теб, иди при приятелчетата си и говори с тях, на мен не ми се занимава с теб.

Теа: Моля те, Кайба, преглътни гордоста си и слез на земята, само няколко думи и после върви където си искаш.

Кайба: Хубаво, ела наблизо има парк, там ще кажеш каквото имаш да ми казваш. А след това се махаш от очите ми, ясно?

Теа: Това и искам.

Кайба: Изчакай тук с колата.

- Да г-н Кайба.

Те тръгнаха към парка, и когато пристигнаха, Теа седна на една пейка.

Теа: Седни де.

Кайба: Не, и без това няма да се бавим, хайде почвай преди да съм размислил.

Теа: Офф Кайба, ако мислиш, че на мен ми се говори с теб, правя го само заради Саманта.

Кайба: Ще казваш ли, или да си ходя?

Теа: Добре. Сам ми се обади, малко преди да дойдеш, не може да се видите, и ме помоли да ти го кажа, за да не си помислиш, че ти се подиграва.

Кайба: ХаХаХа, и защо не ми го каза на мен, а праща друг?

Теа: Като не ме чакаш да довърша, как искаш да разбереш. Защото баща й, забрани да се вижда с теб, което за мен е логично заради всичко, което и причини, но тя е твърдо против тази забрана. Утре той ще я отведе далеч от Домино, и от теб, тя ми се обади разтроена. Сам сподели с мен, че много те обича макар, че не знам какво ти е харесала.

Кайба: Ще свършваш ли, нямам намерението да продължавам да ти слушам глупостите.

Теа: Да и без това и аз едва те търпя,Тя не може да попречи на баща й, да я отведе от тук, еее сега можеш да си тръгваш.

Кайба: За радост.

Теа: Да ама за моя, поне изпълних обещанието си към приятелката ми.

Теа седеше, и чакше Кайба да се отдалечи, а после тя да иде да говори с бащата на Сам, с надеждата да той да размисли. Кайба пак тръгна към дома на Саманта. Когато стигна звънна, а вратата отвори Алфред.

Алфред: Ти, пък какво правиш тук?

Кайба: Дойдех при Саманта, сега се пази стари човече, за да си нямаме проблеми като последния път.

Алфред: Само, че сега не си на своя територия, а и Сам няма да видиш повече, сега си върви.

Кайба: ХаХаХа, така ли? Как ще ми забраниш да я видя?

Алфред: Ти си в моя дом, лесно.

Кайба: Ти вече, нахълта веднъж на моя територия, сега е мой ред. А и никои не може да ми забранява нещо, ако аз искам да го направя дори и ти не можеш да ме спреш.

Алфред тръгна да затваря, но Кайба спря вратата.

Кайба: Казах ви вече, няма да си тръгна докато не постигна това, за което дойдех тук.

Алфред: Тя не иска да говори с теб, приготвя си багажа, защото заминаваме.

Кайба: Искам да го чуя от нея, сега се махни от пътя ми старче.

Сето нахлу вътре като крадец, точно в този момент Теа дойде, но като видя Кайба, реши, че по – добре да изчака.

Алфред: Спри ще извикам полиция.

Кайба: ХаХаХа викай де, какво чакаш? Не ме плашиш с това.

Младия мъж тръгна към стаята на Саманта,Алфред се чудеше какво да прави, ако извика полиция те ще са на страната на Сето, защото той е богат, Кайба стигна до вратата на момичето и почука.

Сам: Казах ти вече, Няма да отключа, разкарай се.

Кайба: И на мен ли няма да отвориш.

Саманта стана и отвори вратата.

Сам: Сето, аз мислех, че ъъъ пак е баща ми.

Младия мъж я видя лицето й беше червено, очите и пълни със сълзи, и те червени. Тя го прегърна.

Сам: Влез преди да се е качил, да ми досажда.

Той влезна, а момичето пак заключи.

Кайба: Какво става тук?

Сам: Теа не ти ли каза вече.

Кайба: Говорих с приятелката ти, но искам да разбера от теб.

Сам: Той ми забрани да се виждаме, каза че утре заминаваме далеч от Домино, и от теб, но аз не искам. Върнах се тук, заради теб и приятелите, и защото си мислех, че той ме обича, но изглежда щом ми причинчва това явно не му пука за мен.

Кайба: Той все пак и е баща.

Сам: Не, не ми е, аз съм сираче и сега предпочитам да си остана такова, той ме осинови, загубил семейството си, жена си и детето си. Те са го изоставили, тогава той осиновил мен, и сега си мисли, че може да се разпорежда с чувствата ми.

Кайба: Значи не ти е истински баща? Точно като мен и брат ми, и човека който ни осинови преди много години.

Сам: Да, обаче аз не мога повече искам сама да определям какво да правя, като теб не да ми заповядват. Ще ме измъкнеш ли от тук. Сето умолявам те искам да се махна от тук и да си намеря местенце където аз ще съм си сама господарка на живота и чувствата си. Ако остана утре той ще ме принуди да замина, и аз няма да мога да му попреча, а ако това стане никога вече няма да те видя. Аз ъъъ, ти знаеш, че те обичам повече от всичко, ако се махна от тук, това би ме убило. За мен вече няма живот без теб и приятелите ми, ако не ми помогнеш то тогава си върви и ме остави да сложа край на този АД.

Кайба: Кой е казал, че ще те оставя тук, още сега идваш с мен, първо отиваме на обещаната среща, а после идваш с мен вкъщи там ще останеш, после ще му мислим.

Сам: Искам само да се махна от тук. Може да остана при теа, тя няма да възрази знам го.

Кайба: казах ти вече, идваш с мен и спираме темата, сега излизам и се обличаш като за среща, ясно.

Сам: Стой тук не ме притесняваш, не меоставяй пак сама, моля те.

Кайба: Аз ще чакам пред вратата.

Сам: Сето, остани в стаята, не ме притесняваш. Аз те обичам и няма какво да крия или да се притеснявам от теб.

Кайба: Добре, оставам.

Теа: Какво ли става вътре, защо се бавят?

Саманта започна да рови в гардероба си, за да си намери рокля, а Кайба се обърна с гръб, за да не я гледа, защото той се притесняваше, беше сигорен, че и тя, но просто не иска той да излиза и да остане сама. Момичето си избра какво да облече (Красива рокля до коленете, без презрамки, с неизравнени крайчета и цялата в розово).

Сам: Сето, помогни да си закопчая ципа.

Кайба се обърнаи се приближи, съвсем леко и нежно хвана ципа и го дръпна нагоре.

Кайба: Готова си.

Сам: Какво мислиш?

Кайба: Става.

Момичето очакваше друг отговор, но си замълча, Кайба дори не разбра добре въпроса й. Тя си събра куфара с дрехи и най – важните за нея вещи, досега не й бе липсвало нищо, тя не знаеше защо баща й се промени така изведнъж, не беше толкова лош преди.

Сам: Готова съм, само да си оправя косата.

Тя си пусна, дългата руса коса, разреши я.

Сам: Да тръгваме.

Кайба: Хайде
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 11:09 pm

9 Глава: (1част) Най после заедно


Когато излезнаха от стаята, те видяха Алфред, който вече беше страшно изнервен. Алфред видя, че Кайба носи куфар и Саманта е тръгнала с него.

Алфред: На къде сте тръгнали?

Сам: Далеч от тук и далеч от теб татко.

Алфред: Не си отивай мила, аз го правя за твое добро.

Сам: Ти не знаеш, какво е добро за мен, аз искам да съм със Сето, това е добро за мен. Ти искаш да ме разделиш с него, и твърдиш, че това е добро за мен. Удобрявам всичко, което през годините си превел за мен, за грижите и останалите неща, но сега сгреши. Не мога да остана тук вече съм голяма, и мога да живея сама, и да решавам, какво е добро за мен, а не то да решаваш вместо мен. Не те мразя, но ти прекали, ако искаш заминавай утре, но без мен. Това исках да ти кажа, не ти се сърдя, но вече няма да ме видиш татко.

Алфред: Обмисли всичко добре Саманта, той те нарани веднъж искаш ли да си като мен.

Кайба: Престани да говориш глупости старче, да тръгваме Сам.

Сам: Изчакай малко Сето. Виж татко обмислила съм всичко, няма какво повече да говорим, аз тръгвам с него, и от днес нататък аз определям съдбата си, и не завися от никого, сега ме остави да си тръгна, няма как да ни спреш. Сбогом Алфред.

Кайба: Свърши ли вече? Писна ми да вися тук.

Сам: Да, да вървим.

Алфред: Сам не ме оставяй сам, нямам си никого другиго

Момичето се разколеба за момент, обърна се към Кайба.

Сам: Сето постъпвам ли правилно.

Кайба: Ти си решаваш, обаче ако ще идваш с мен тръгвай сега без да се бавиш повече, защото взе да ми писва. А и нали твърдиш, че искаш да останеш тук с лигавите си приетели и мен.

Сам: Да така си е. Обаче ми е жал за него той е отгледал, а сега го зарязвам така.

Кайба: Решили вече?

Сам: Да, обичам те и нямам друг избор. Да вървим. Сбогом татко, извинявай за всичко, но вече реших , че трябва сама да съм си господарка на живота.

Момичето излезна ръка за ръка с Кайба, стария човек се опита да я спре, да я върне при себе си. Но тя вече не спираше, дори не се обръщаше. Той се разплака, беше останал сам, и вече си нямаше никого, искаше да запази Сам., но тя беше много твърдоглаво момиче. Той гледаше да не я нарани Кайба.

Алфред: Спри моля ти се Саманта, спри моля те.

Теа: Крайно време беше.

Сам: Теа ти си седяла тук през цялото време.

Теа: Да исках да видя, дали ще трябва да ти помогна.

Кайба: Не й трябва помощта ти.

Теа: Кайба сега не говоря с теб.

Кайба: качвам се в колата и ще те чакам там, не се бави.

Младия мъж се качи в колата.

Теа: Сега ми кажи, какво става тук.

Сам: Напуснах дома на Алфред.

Теа: Това добре го виждам, но на къде си тръгнала с Кайба.

Сам: Той ми предложи помощта си.

Теа: Нетипично за него, а каква всъщност помощ.

Сам: Ще отседна в неговия дом за известно време. Не знам аз не съм много навита, чувствам се неудобно от него.

Теа: Тогава не му мисли и ела в моя дом, добре дошла си, но не ти ли е жал за баща ти.

Сам: Жал ми е, но на него не му беше, когато ми забрани да се виждам със Сето.

Теа: Не знам решението си е твое. Предлагам ти обаче да дойдеш в къщи.

В този момента Кайба излезна почти бясен от колата.

Кайба: Няма ли да идваш? Така може да си говорите цяла нощ.

Сам: Да идвам, Теа утре ще говорим изчакайте ме в твоч дом, аз ще дойда в 11:00.

Теа: Пак те питам, искаш ли да отседнеш в нас Сам?

Кайба: Виж какво Теа, тя идва с мен а сега си тръгвай, защото взех вече да се ядосвам.

Теа: Кайба не питам теб? Сам кажи.

Сам: Отивам с него, все пак заради това си тръгнах от тук. До утре Теа, тогава ще говорим.

Теа: както кажеш, но те съветвам да помислиш, той е нетърпим и без да живееш с него, а ако си решила твърдо не знам как ще го издържаш.

Кайба: Виж ние тръгваме, а ти се разкарай вече. Хайде Саманта.

Сам: Добре J

Те се качиха в колата и след минути си заминаха, Теа нямаше какво да преви друго, чудеше се да види ли как е Алфред, но реши да не го притеснява сега, а да мине утре тя мислеше че той е прав до някъде, но как да го каже на Саманта. Тя беше много хлътнала по Кайба, за да отблъсне човека, който я е отгледал. Теа си тръгна.

Сам: Сето, извинявай, че се забавих, просто …

Кайба: Стига празни приказки.

Той я погледна мило.

Кайба: Няма за какво да се извиняваш. Карай към ресторанта.

- Ясно г-н Кайба.

Когато пристигнаха, пиколото слезе и отвори вратата на лимузината, за да може Кайба и Сам да слезнат.

Кайба: Ти чакай тук.

- Както кажете сър. Каза подчинено пиколото.

Кайба: Хайде Сам, последвай ме.

Сам: Добре Сето J

Те взезнаха в ресторанта където гои чкаше една хубаво подредена маса, с каши и свещи, покрай тази маса нямаше други. Чуваше се и музика която правеше мястото още по – хубаво и по – спокойно. Този път Сам имаше предчувствие, че нещата ще завършат по различен начин, и силно се надяваше да е права.

Сам: Много е красиво тук.

- Благодаря ви г-жо, постарахме се, надявам се да си прекарате добре, и когато искате нещо само ме извикайте.

Кайба: Като за начало донеси едно шампанско от най – доброто, което имате.

- С удоволствие сър, настанете се аз след малко ще донеса поръчката.

Кайба: Сам от тук.

Сам: Добре J

Те седнаха столовете им бяха разположени един срещу друг. След минути идва и келнера.

- Ето това шампанско е от най – добрата ни реколта, надявам се да ви хареса.

Кайба: Добре, за сега нямаме други поръчки.

- Добре аз ще съм наблизо, ако ви потрябвам ме повикайте.

Сам: Мерси много J

- Няма защо г-жо това ми е работата.

Кайба: Е сега за какво ще си говорим.

Сам: Много добре знаеш Сето, искам да разбера дали ме харесваш.

Младия мъж се усмихна мило.

Кайба: Щях ли да ти помагам, ако не ме интересуваше, аз не се захващам с неща, който не желая. А по – другия въпрос, Щом съм те довел тук и съм поръчал такава обстановка, значи те харесвам.

Сам: Това означава ли, че ще пробваме… В смисъл..

Кайба: Много добре те разбрах. Това означава, че от днес ще започнем нашата връзка, стига ти все още да го искаш.

Момичето се усмихна със сълзи в очите.

Сам: Разбира се, че го искам Сето. Ти ме правиш много щастлива днес, след всичко днес най – накрая се сбъдна моето съкровенно желание.

Кайба: Радвам се тогава.

Сам беше много щастлива, направо цялата сияеше и кайба забеляза това.

Кайба: Един танц.

Сам: Разбира се J

Те се изправиха и унесени в ритъма на музиката, прегърнати затанцуваха, момичето пророни няколко сълзи. Сето я видя.

Кайба: Какво има?

Сам: Нищо, не ми обръщай внимание, това са сълзи от щастие.

Кайба: Добре.

След като песента приключи, двамата седнаха и Кайба отвори шампанското взе чашите, за да сипе.

Сам: Аз не обичам алкохол Сето, затова ми сипи малко.

Кайба: Добре, но това ще ти хареса, пък и не мислиши, че повода си заслужава.

Сам: Добре сипвай, така си е повода си заслужава J

Кайба: Така, заповядай.

Сам: Мерси.

Кайба: Да пием за нас.

Сам: Да, за началото на една дълга връзка надявам се.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 11:11 pm

9 Глава: (2част) Най после заедно

Няколко час по – късно Кайба извика келнера и плати, а след това се запътиха към колата, която чакаше пред ресторанта, момичето се чувстваше неудобно, че ще отседне при Сето, и когато се качиха в колата, тя започна да задава въпроси.
Сам: Сето, ами брат ти какво ще каже като ме види?
Кайба: Нищо, аз ще се оправя с него.
Сам: Все още не е късно, по – добре ме закарай в Теа.
Кайба: Няма идваш с мен, и точка по въпроса. Какъв ти е проблема?
Сам: Неудобно ми е, от теб и брат ти, аз не знам.
Кайба: Няма за какво да ти е неудобно, като се приберем ще наредя да ти подготвят стая.
Сам: Да но аз все пак съм момиче, не искам да ти създавам проблеми с някой.
Кайба: Престани с тези глупости, че ме дразниш, няма да ми създадеш проблеми с никой, и няма за какво да ти е неудобно. Отпусни се най – накрая.
Сам: Ще пробвам.
Но момичето, не спираше да се чувства неудобно от Кайба.
Сам (на ум): Не знам, утре ще говоря със Сето, не се чувствам добре при мисълта, че ще отседна при него, нещо не спира да ме притеснява.
Кайба: Пристигнахме, хайде Сам.
Сам: Да, идвам.
Момичето вече беше нервно, не и се искаше да обиди Кайба, но не и се искаше да остане там, не защото не го обича, а просто защото се чувства някак не на място там, а и не знаеше как ще реагира брата на Кайба, като я види и разбере за тях, и затова че тя ще остане при тях. Тази мисъл не я оставяше на мира. Кайба се спря.
Кайба: Защо се бавиш, да не би пак да си мислиш за тези глупости, отпусни се Сам, аз те поканих.
Сам: Да Сето, обаче не ми е лесно, честна съм с теб, не се чувствам на мястото си, не ме разбирай погрешно, чувствата ми към теб са същите, но не смятам, че аз трябва да остана тук.
Кайба: Писна ми, решавай ако искаш си хващай пътя, писна ми да ти повтарям едно и също.
Сето се вбеси, момичето се притесни да не би още от самото начало да почнат да се карат, затова реши да остане и да не досажда вече на Кайба.
Сам: Чакай Сето, извинявай, аз не съм на себе си. Рсвам се за нас, а между другото съжелявам баща ми, той вече е сам, докато съм с теб. Ще остана, не ми обръщай внимание, сигурно още съм объркана от всичко случило се напоследък.
Кайба: Няма нищо, хайде да влизаме.
Докато те влизаха в тази голяма къща, пиколото реши да паркира лимузината. Още щом взезнаха, на вратата ги посрещна Мокуба.
Мокуба: Здрасти големи братко.
Мокуба спря дотук и гледаше учудено в момичето, чудеше се какво прави тя тук със Сето, Сам направо не си намираше място от притеснение.
Кайба: Здравей Мокуба.
Мокуба: Сето може ли за малко?
Кайба: След малко ще поговорим, сега имам работа.
Той се обърна към слугинята.
Кайба: Веднага отиди и й подготви стая.
- Да г-н Кайба.
Кайба: А ти я последвай докато аз говоря с брат ми.
Сам: Добре.
Момичето тръгна по – слугинята, а през това време Мокуба започна разпита.
Мокуба: Сето би ли ми казал, какво прави тя тук ?
Кайба: Тя ще остане при нас.
Мокуба: Но защо? Това не разбирам, какво е станало?
Кайба: Виж, Мокуба това е мое решение и никой няма да го оспорва. Това момиче вече стана част от живота ми.
Мокуба: В какъв смисъл, Сето?
Кайба: Аз ходя с нея.
Мокуба: Значи за това тя дойде с теб.
Кайба: Аз я накарах да дойде, и се надявам да си няма проблеми с теб, защото и без това е притеснена.
Мокуба: Спокойно братко, аз няма да създавам такива.
Кайба: Добре Мокуба, радвам се тогава.
Мокуба: От кога ходите, големи братко?
Кайба: Може да се каже, че от днес.
Мокуба: Добре.
През това време на горния етаж, жената завърши подготовката на стаята на Самнта, където тя щеше да отседне.
- Стаята е готова г-жице.
Сам: Мерси много.
- Няма защо, извинете ме, ще ви оставя сега.
Сам: Благодаря.
Саманта седна на леглото, багажа и беше при Кайба.
Сам (на ум): Няма за какво да се притеснявам, поне така мисля, не искам да ядосвам Сето отново ще трябва да свикна с мисълта поне докато не си нямеря квартира, тогава ще се настаня там, сега единственото което трябва да ме интересува е щастието ми с Кайба.
На вратата се почука.
Сам: Ъъъ, влез.
Кайба: Нося ти куфара.
Сам: Мерси, брат ти какво каза.
Кайба: Казах ти да се успокойш, той няма да ти създава проблеми, говорих с него.
Сам: Добре.
Момичето седеше на леглото и гледаше в някаква точка. Младия мъж се приближи до нея и седна.
Кайба: Друго нещо притеснява ли те.
Сам: Ъъъ мен ли?
Кайба се усмихна мило.
Кайба: хаха, че кой друг.
Сам: Нищо друго не ме притеснява Сето, аз просто трябва ми малко време.
Кайба: Ще го имаш.
Той се изправи и порече да излезне от стаята, но момичето го хвана за ръката и го спря.
Сам: Чакай малко.
Кайба: Да, какво има.
Сам: Нищо, просто…
Момичето се изправи приближи се до него прегърна го, а след това го целуна толкова нежно и пламенно.
Сам: Радвам се, че нещата се развиха така, сега съм много щастлива.
Кайба: Радвам се.
Сам: Сето, обичаш ме нали?
Кайба: Разбирасе, че те обичам.
Той я прегърна силно и я целуна, това продължи няколко минути. После Кайба спря.
Кайба: Сега си лягай, за да си отпочинеш.
Сам: Добре, лека нощ Сето.
Кайба: Лека нощ.
Той излезна от стаята, а момичето легна с усмивка на лицето и гледаше замечтано нагоре.
Сето влезна в стаята си.
Кайба: Утре трябва да съобща правилата, и да открия турнира ми, който аз ще спечеля.
През това време в дома на Теа.
Теа: Оф, какво да правя утре нямам сили да говоря с Атем, но ако не го направя рискувам пак да си остана както преди и да се съжелявам. Не ми се мисли, а ако не ме харесва, какво ще правя, ако аз за него съм само приятелка и нищо друго. Не знам как Саманта събра смелост да каже на онзи идиот Кайба, че го обича, дано поне той най – накрая да е отговорил на чувствата й. Тя заслужава да бъде щастлива, дори и нейното щастие да е Сето Кайба, все пак тя жертва много, а той какво нищо само развали отношенията между нея и баща й Алфред. Горкичкия сега е сам самичък, утре ще се опитам да мина да видя как е.
На другия ден в 9:00 часа сутринта, цяла нощ Саманта не е спала. Тя беше толкова щастлива и също така съжеляваше, че беше такава грубиянка с човека, който я осиновил и отгледал и не е бил длъжен да го прави. Досега той беше нейната опора, помагал й е не веднъж, с него тя беше споделяла всичко, но сега трябва да разчита на себе си, и да стане по отговорна.
Сам: От този момент нататък живота ми се промени тотално, сега всичко зависи от мен. Трябва да се спрявям сама с проблемите си и да разчитам за всичко на себе си, т.е. трябва да стана по отговорна спрямо действията си. Май ще трябва да се оправям, за да не закъснея за срещата с приятелите ми.
Сам беше си подредила всички неща в стаята, и си беше приготвила какво да облече, черен панталон малко поразкроен отдолу с малка цепка и една блуза с дълги и широки ръкави, който съвсем леко бяха цепнати. Когато се облече момичето се захвана с грима си, а след това среши косата си.
Сам: Така сега да тръгвам.
Часът беше вече 10:00. В този момент на вратата се почука.
Сам: Влез.
Кайба: Добро утро.
Сам: Добро утро Сето, аз излизам.
Кайба: Къде отиваш?
Сам: Приятелите ми ще ме чакат, обещах им да ги придружа до KaibaLand за откриването на турнира ти.
Кайба: Аз исках да дойдеш с мен, не можеш ли да зарежеш тъпите си приятели.
Сам: Сето извинявай, но обещанието си обещание, а и все пак те са ми приятели и аз ги уважавам, но обещавам като пристигна преди откриването, да мина през офисът ти.
Кайба: Добре тогава, гледай да не се забавиш.
Сам: Няма. Разчитай на мен.
Кайба: Искаш ли някой да те откара до там?
Сам: Не ще се оправя, все пак мерси.
Кайба: Щом казваш.
Момичето се приближи целуна Кайба по бузата и тръгна, когато стигна дома на Теа часът беше 10:30. Тя звънна на вратата и след мъничко Теа отвори.
Теа: Здравей Сам, подранила си.
Сам: Дам да си поговорим преди разходката ти с Атем.
Теа: Влизай.
Сам: Готова ли си да му признаеш всичко.
Теа: Аз, ъъъ, не мога Сам.
Сам: но защо? Това е шанса ти.
Теа: Да, но той сигурно ме смята само за приятелка.
Сам: никога няма да рзбереш, ако не говориш с него.
Теа: Не знам, объркана съм, не знам кокво да правя.
Сам: Като например да ме послушаш и да говориш с него. На мен също не ми беше лесно, но го направих, и ти трябва Теа.
Теа: Като спомена, какво стана вчера.
Сам: Беше вълшебно Теа, след всичко, което се случи аз си изкарах страхотно със Сето.
Теа: Така ли? Разказвай с подробности ако обичаш.
Сам: Защо смени темата а? Първо ще се оправиш с Атем после ще говорим за мен.
Теа: Да обаче, аз..
Сам: Ти ще говориш с Атем и точка, разбери това ти е шанса не го пропилявай отново.
Теа: Добре права си, обаче ми е доста трудно.
Сам: Нищо не е лесно в този живот, но ние трябва да сме смели, силни и да се подкрепяме така ще се справяме с трудностите.
Теа: Добре, така да бъде ще говоря с него.
Сам: Така те искам.
Теа: Ела в моята стая. Все пак как ще направим така, че другите да ни оставят сами, не мога да му кажа пред всички.
Сам: Остави на мен тази работа.
Теа: Добре. Добре ли изглеждам.
Сам: Много си красива Теа, успокой се, момчетат трябва да доидат всеки момент.
Теа: Добре.
5 мин. по – късно, на вратата се позвъня.
Сам: Аз ще отворя, ти стой тук и при никакъв случай не излизай. Ще излезнеш, когато изведа момчетата, и оставя Атем да те чака.
Теа: И как ще го направиш?
Сам: Ти стой тук, и гледай през прозореца, като излезнем всички. Иди при Атем, разбрахме ли се.
Теа: Добре отивай да отвориш, и мерси.
Сам: за какво са приятелите.
Момичето излезе от стаята на Теа, и отвори вратата.
Джоуи: Крайно време беше, да отворите.
Юги: Къде е Теа?
Сам: Тя има нещо да свърши преди да тръгне.
Тристан: Занчи ще я чакаме.
Сам: Не няма.
Юги: Защо?
Сам: Бързам, а и вие трябва да отидете, не знаем колко ще се забави. Теа пожела така, но все пак ще остане някой да я изчака. Атем, ти и без това няма да участваш, ще останеш ли?
Атем: Разбира се, вървете вие.
Тристан: Братле да остана ли с теб?
Сам: А не, да тръгваме няма да се бави надявам, Атем ще се справи.
Тристан: Ама аз не уаствам.
Сам: Офф, казах ви да тръгваме.
Атем: Тръгвай Тристан, аз ще остана, вървете.
Тристан: Добре да вървим.
Юги: Добре, хайде.
Джоуи: Да вървим да чуем, какво ще ни каже Кайба.
Те тръгнаха, а Атем седна да чака Теа. Момичето погледна през прозореца и видя, че приятелите й тръгнаха, но Атем не беше с тях.
Теа: Значи Сам е успяла, а сега какво.
Тя беше много притеснена, че даже започна да трепери от нерви.
Теа: Поемам си дъх и слизам, ще се справя, знам го.
Момичето отвори вратата, излезна и тръгна към Атем.
Теа ( на ум): Трудното тепърва предстой, надявам се да не ме отхвърли.
Момичето видя Атем, той се изправи.
Атем: Здравей Теа.
Теа: Здравей.
Атем: Какво ти е? Струваш ми се тъжна, да не да се е случило нещо.
Теа: Извинявай, не те чух. Каза ли нещо?
Момичето се беше омърлушило и мислеше за това как да му каже, че даже не чу Атем.
Атем: Какво е станало?
Теа: Аз, искам да обсъдя нещо с теб.
Атем: Кажи Теа, слушам те, за какво се отнася.
Теа:От много време исках да ти кажа това, но нямах смелост, а после ти си отиде и си мислех, че никога вече няма да ми се отдаде тази възможност.
Атем: За какво говориш, Теа?
Tea: Аз, трудно ми е.
Атем: За какво се отнася, нещо важно ли е?
Теа: За мен е важно.
- Ако продължавам да отлагам, само ще се откажа, за това по – добре да карам по същество.
Атем: Добре кажи, не ме дръж в напрежение.
Теа: Аз искам да ти кажа, че от много отдавна аз, ъъъ изпитвам по – силни чувства към теб от приятелство. Искам да кажа, че те обичам Атем.
В този момент тя въздъхна тежко, успя да му каже. Сега само чакаше да види как ще реагира той.
Атем: За това ли толкова се притесняваше.
Момичето гледаше в земята, срям я беше да го погледне в очите, след като му каза това. Страх я беше от резултата, и Атем забеляза това.
Атем: Сега иначе по – спокойна ли си?
Теа: Не точно.
Момчето се усмихна мило, но тя дори не го поглеждаше.
Атем: Защо се притесняваш, да признаеш чувствата си Теа, в това няма нищо срамно. Аз също те обичам.
Момичето го погледна в очите очудено, той досега не й беше показвал нищо подобно.
Теа: Сигурно искаш, да кажеш, че ме обичаш като приятелка, нали?
Той се усмихна, и се приближи към нея, а момичето се притесни още повече.
Атем: Успокой се.
Теа: Добре.
Момчето я прегърна и съвсем нежно я целуна, тя беше много учудена, но му отвърна все пак го обичаше много. И двамата искаха тази целувака. След няколко минути, когато спряха, момичето го погледна, тя беше малко по – спокойна.
Атем: Аз също те обичам.
Теа се усмихна, тя осъзна, че през цялото време Саманта е била права, и че риска си е заслужавал. Благодарение на този риск, те изясниха чувствата си. Тя вече се успокой. Сега момичето сияеше от щастие, тя най – накрая каза на Атем, това което изпитва към него. И благодарение на това теси станаха гаджета. Сега се чудеше как ще го кажат на приятелите им.
Теа: Много се радвам, че нещата се получиха така, аз се съмнявах че е възможно и ти да ме харесваш.
Атем: И защо си се съмнявала Теа? Ти си красиво момиче, пък и толкова неща сме преживели заедно с теб и останалите.
Теа: Да, така си е.
Атем: Сега вече с теб ще сме още по – близки.
Тези думи стоплиха сърцето й, тя не очакваше да ги чуе. Момчето, копнееше да целуне Теа отново, по погледа й си личеше, че и тя също. Той я погледна, погали нежно лицето й и допре устни до нейните.

Атем: Ще изчакаме Юги, Джоуи, Тристан и Сам да се върнат, няма смисъл да ходим.
Теа: Мда.
През това време Сам и останалите пристигнаха в KaibaLand. На входа Саманта се спря.
Юги: Какво има Сам? Защо спря?
Сам: От тук ви оставям за малко, имам малко работа, но преди речта на Сето ще дойда.
Юги: Къде отиваш?
Сам: Спокойно, имам малко работа, ще дойда.
Джоуи: Тази работа да не засяга Кайба?
Сам: Джоуи бързам после ще говорим, не трябва да закъснявам. Извинете ме.
Момичето се затича и тръгна към офиса с охранителните камери на KaibaLand, тя предполагаше, че Сето ще е там. По – пътя тя мерна Мокуба да се приближава.
Мокуба: Брат ми ли търсиш?
Сам: Дам, той в стаята с камерите ли е?
Мокуба: Да, там е. Искаш ли да те придружа до там?
JСам: Защо не
Мокуба: Добре тогава, да тръгваме. Между другото исках да ти кажа, че се радвам за теб и Сето.
Сам: така ли?
Мокуба: Да, той досега не е обръщал внимание на нито едно момиче, а и не имал приятели разбира се, защото не иска. Юги и останалите не веднъж му предлагаха приятелството си, но Сето въобще не им обръща внимание.
Сам: Знам Мокуба, дори на мен ми беше трудно, направих различни опити да се сприятелим, но без успех. Но ето, че сега сме дори и повече от приятели.
Мокуба: Да, радвам се, че Сето най – накрая обърна внимание на някой. Дори си ми много симпатична.
Сам: Благодаря ти.
Мокуба: Може пък след време да размисли и да не бъде чак такъв с хората, защото той не е лош.
Сам: Знам, но ако размисли то това ще си е негово решение. Защото ако си наложим мнението можем само да го ядосаме, точно трака стана с мен, опитаха се да ми наложата мнението си, и сега не обръщам внимание на този човек. Въпреки, че доскоро той беше моето семейство.
Мокуба: Права си. Е добре радвам се, че си поговорихме, но ти по – добре отивай при него, преди да се е ядосал.
Сам: Мда, така ще е най – добре. Чао за сега Мокуба.
Момичето почука на вратата.
Кайба: Влез
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 11:13 pm

10 Глава: Откриването на турнира

Сам: Тук съм вече Сето.

Кайба: Защо се забави?

Сам: Защото имах разговор с Теа, трябваше да й помогна за нещо. Не можех да я зарежа, все пак тя ми помогна, когато имах нужда.

Кайба: Твоята приятелка не ме интересува, ти каза, че ще дойдеш.

Сам: Извинявай Сето.

Кайба: Постарай се да не закъсняваш повече.

Сам: Добре.

Кайба: Хубаво, дано е така.

Сам: Пак ти се извинявам.

Кайба: Няма нищо. Все пак, защо се забави, видях те на входа преди 10 мин.

Сам: Видях се с Мокуба, и се заговорихме.

Кайба: За какво сте си говорили?

Сам: Общи теми, ти след колко време ще излизаш да откриеш турнира.

Кайба: След 20мин.

Сам: Аз ще ида при Джоуи, Тристан и Юги, като свършиш ще дойда.

Кайба: Можеш да останеш тук.

Сам: Обещах им да се върна, после ще се видим пак, този път ще е за по – дълго време.

Кайба: Върви щом искаш.

Сам: Ще дойда като свършиш.

Кайба: Добре.

Момичето се приближи до него, погали лицето му, после плъзна ръка по тялото му ,прегърна го и го целуна по устните. Той от своя страна я претисна до себе си. След това момичето тръгна към вратата, но преди да отвори вратата се обърна към Сето.

Сам: Между другото искам да знаеш, че съм за теб и знам, че ти ще спечелиш.

Кайба се усмихна мило.

Сам: До после.

Кайба: Ще се видим след откриването, хайде върви при приятелчетата си.

Сам: Добре, късмет.

Момичето излезна от стаята, и се запъти към приятелите си. Когато приатигна.

Сам: Ето ме и мен хора.

Юги: Къде беше Сам? Мислехме си че няма да дойдеш.

Сам: Нали ви казах, че имам важна работа.

Джоуи: Важна работа или среща с „г-н Много Важен”

Сам: Стига Джоуи. Да при Сето бях, в това няма нищо лошо.

Джоуи: Ооооо, вече Сето ли го наричаш.

Сам: Мда, има ли проблем в това?

Джоуи: Не, но Сам повярвай ми той не е за теб. Той е идиот ще те нарани, а ние не искаме това да стане. Той е много надмене,а ти си много крехка.

Тристан: Съгласен съм с Джоуи, вече веднъж си пати от него.

Сам: Аз решавам кое е добре за мен и кое не. Ясно ли е?

Джоуи: По – спокойно Сам, ние само се притесняваме да не те нарани.

Сам: Той не е идиота, за който го смятате, и ви моля да не го обиждате в мое присъствие. Що се отнася до съветите ви, благодарна съм за загриженоста ви, но мога и сама да реша, какво искам.

Юги: Ето го и Кайба.

Джоуи: Говорим за вълка, а той в кошарата.

Юги: Да чуем, какво иска да ни каже.

- Добре Дошли дуелисти, на най – новия турнир организиран от KaibaCorp , всички участнице, трябва да си вземат дуелните системи на излизане от тук. Турнира започва точно след 1 седмица, и ще продължи 1 месец. До четвърт финалите ще останат тези 8 дуелисти, който имат по 5 победи през 1 седмица, до полуфиналите остават 4 дуелисти, който продължават през 3 седмица на финалите на търнира. Дуелите може да се състоят навсякъде изграда, дуелните системи и служителите на KaibaCorp ще отчитата вашите победи. Така, че обявявам турнира за открит, и нека най добрия победи. Каза Сето.

После се обърна и тръгна, а дуелистите ръкопляскаха.

Кайба (на ум): Най – добрия този път ще съм аз.

Джоуи: Чак след седмица, ама Кайба, какво си мисли, аз исках да започне сега.

Юги: Стига Джоуи, само една седмица.

Джоуи: Чаках толкова време, и сега трябва да чакам още.

Тристан: Ти го каза пич, чакал си толкова, и може да изчакаш още малко.

Джоуи: Стига Тристан, не ми е до тъпите ти шеги.

Юги: Имаме време тамън да се подготвим, на турнира сигурно има много силни дуелисти.

Джоуи: Може и да си прав Юг.

Сам: Вие отидете да си вземете дуелните системи, а аз си тръгвам.

Джоуи: Защо не дойдеш с нас, после ще идем в Теа заедно.

Сам: Не мерси, утре ще се видим.

Юги: Къде отиваш Сам?

Сам: Това си е моя работа, утре ще се видим.

Юги: Утре ела в нас към 11:30.

Сам: Добре.

Момичето тръгна.

Джоуи: Юг, бас ловя, че отива при Кайба.

В този момент се чу женски глас. Беше Май.

Май: Юги, Джоуи, Тристан не сме се виждали от няколко дни. Не ви ли липсвах а?

Джоуи: Ъъъ, разбира се, че ни липсваше Май.

Май: Е момчета, взехте ли си дуелните системи.

Юги: Не, а ти Май.

Май: Разбира се ето я.

Джоуи: Ей Юг, хайде да ходим и ние.

Май: После ще идем някъде нали?

Юги: Може първо да минем през Теа да вземем нея и Атем с нас.

Май: Между другото, къде е тя?

Джоуи: Тя имала няква работа, така разбрахме ние.

Май: Значи работа а? Ще я питам после, каква е тази работа. Хайде вървете де, няма да седя цел ден тук.

Джоуи: Ъъъ, добре де отиваме.

Тристан: Момчета вижте, каква редица.

Джоуи: Ооо не, имам чувството, че и до утре няма да си ги вземем.

В този момент Мокуба се приближава.

Мокуба: Момчета, ето и вашите системи.

Юги: Благодаря ти Мокуба.

Мокуба: Няма защо.

Джоуи: Леле, човече спасяваш ни живота, не знам колко време щяхме да чакаме тук.

Юги: Да така си е.

Мокуба: Няма нищо, е аз ще вървя, сега покрай турнира ще съм много зает. Чао момчета.

Джоуи, Юги и Тристан: Чао Мокуба.

Май: Еееее, сега да вървим при Теа.

Юги: Мда.

Джоуи: Дай да ходим по бързо, че взех да огладнявам.

В дома на Теа. Те бяха седнали и си говореха.

Теа: Аз трябва днес да ида при осиновителя на Сам.

Атем: Защо?

Теа: Вчера, тя го напусна, сигурно е самотен, искам да видя дали няма нужда от нещо.

Атем: Но защо го е напуснала?

Теа: Дълга история.

Атем: Мисля, че имаме време.

Теа: Заради Кайба.

Атем: Какво общо има Кайба с това?

Теа: Сам нали го харесва, но този твърдоглав идиот, я отхвърляше, нараняваше по – различни начини. Че Саманта беше заминала за Египет, помниш нали?

Атем: Да, но не разбирам.

Теа: Тя беше толкова отчаяна, че Кайба се държи така с нея, но той все пак отиде и явърна пак в Домино. Алфред, бащата на Сам, забрани й да се вижда с него, за да неможе да я нарани повече, и каза, че днес ще заминат за някъде. Сам беше толкова отчаяна, че ми се обади, разтроена. Искаше да говоря с Кайба, защото вчера те трябваше да се срещнат. Така и направих. Кайба, обаче отишъл в дома й, и я взе със себе си, сега тя живее в неговия дом.

Атем: Как така живее при него?

Теа: Той не й даде много голям избор, почти я бях обедила да дойде при мен. Но Кайба се намеси, и тя остана при него.

Атем: Аз ще дойда с теб, ако искаш да идем още сега при този човек. И без това не знаеме кога ще си дойдат останалите.

Теа: Да нека идем, поне няма да съм сама.

Те тръгнаха, а малко по – късно дойдеха Юги и останалите.

Юги: Странно, къде може да са.

Джоуи: Да не са тръгнали да ни търсят и да сме се разминали.

Май: И сега какво момчета?

Джоуи: Връщаме се в KaibaLand, за да ги търсим.

Тристан: да вървим.

Май: Чакаите малко, по – добре да останем и да ги изчакаме тук.

Тристан: Защо Май?

Май: Офф, ама вие да не сте тъпи? Може отново да се разминем, а и има възможност да са отишли другаде, а не в KaibaLand.

Джоуи: Като например къде?

Жената се усмихна хитро.

Май: Може би на среща.

Юги: Стига Май, те казаха, че по – късно ще доидат при нас. Значи сигурно вече ни търсят.

Май: И така да е по – добре да изчакаме тук, за да не се разминем отново.

Юги: Права си.

Джоуи: Добре и какво ще правим тук?

Май: Ще чакаме глупчо.

Джоуи: Обаче аз съм гладен.

Май: Казах ще изчакаш, дори и за яденето.

През това време Атем и Теа пристигнаха в дома на бащата на Сам. Момичето почука на вратата, а стария човек отвори.

Алфред: Какво правиш тук Теа? Сам вече не живее тук.

Теа: Знам, може ли да влезнем?

Алфред: Да разбира се влезте.

Теа и Атем взезнаха и седанаха.

Теа: Доидехме, за да видим, как сте.

Алфред: Защо се интересуваш миличка?

Теа: След вчера.

Момичето замълча, за да не го натъжава, и без това нямаше настроение.

Алфред: Аз вече никого си нямам, Са си тръгна, заради онова момче.

Теа: Вие имате малка вина затова.

Алфред: Така ли?

Теа: Да, тя обича Кайба, вие сте й забранили да се вижда с него, но и сте искали да я отведете от тук.

Права ли съм?

Алфред: Да, но го правех, за нейно добро.

Теа: Да обаче, тя не мисли така.

Алфред: Знам, но онова момче не ми харесва, не мисля, че ще е щастлива с него.

Теа: Тя е длъжна да пробва. Ако сгреши ще се одръне, и ще осъзнае сама грешката си, но като й забранявате вие я отделичавате от себе си. Така няма да я обедите, че греши.

Алфред: Не искам да страда като мен.

Теа: Предлагам ви да й се извините. Нека се върне да живее при вас, позволете й да пробва с Кайба. Ако не стане между тях, тя ще ви се извини, и ще разбере, че сте били прав.

Алфред: Не знам.

Теа: Пробвайте така ще си я върнете, и няма да сте сам. Пък и няма да живее при него.

Алфред: Къде мога да я намеря?

Теа: Не се притеснавайте за това, днес или утре ще ви се обадя и ще ви кажа. Става ли?

Алфред: Мерси Теа.

Теа: Няма нищо, аз също така мисля, че и Сам не е права.

Алфред: Ще чакам да ми се обадиш.

Атем и Теа станаха, и тръгнаха.

Атем: Много хубави съвети даваш.

Теа: Мислиш ли?

Атем: Да.

Теа: Дано свършат работа.

Атем: Ще свършат работа, сигурен съм.

Когато стигнаха, те видяха приятелите си да ги чкат пред дома на Теа.

Джоуи: Крайно време беше да се появите. Къде бяхте?

Юги: Да не би да сте ни търсили в KaibaLand.

Май: Или пък може би сте били на среща.

Теа и Атем се изчервиха.

Теа: Не познахте. Бяхме при бащата на Сам.

Джоуи: Какво сте правили там.

Теа: Дълга история.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 11:14 pm

11 Глава: Прошката

Прошката Май: Имаме време, за да я чуем. Джоуи: Преди това обаче отивам да ям, защото умирам от глад. Май: Не случайно казват, че любовта на мъжа минава през стомаха. Джоуи: Какво искаш да кажеш с това? Май: Забрави. Теа: Наблизо има пицария, нека отидем там. Тристан: Хайде преди да ни е изял нас. ХиХиХи. Джоуи: Много смешно Тристан, ХаХаХа. Юги: Стига сте спорили, да вървим Джоуи. Джоуи: Да, хайде приятели, много сте бавни. Май: Или ти бързаш много. Теа: Остави го, нали го знаеш какъв е. Май: Точно, че го знам. Приятелите се запътиха към пицарията няколко пресечки по – надолу от дома на Теа. Когато пристигнаха Джоуи и тристан отидоха да поръчат, а останалите се настаниха на една от масите. Май: Така миличка, сега обясни тази история със Сам. Теа: Добре Май. Тя се скара с баща си и сега неживее там. Юги: А къде тогава? Теа: Ако ви кажа няма да ми повярвате. Май: Можеш да опиташ все пак. Теа: Отседнала е при Сето Кайба. Май: Сигурно се шегуваш. Великият Сето Кайба най – накрая си е намерил приятелка. Малко съм очудена, досега не вярвах, че това е възможно. Той е симпатичен, но не ми се вярваше, че ще се намери някоя, която да му го търпи или той да й позволи да се докосне до него без да я убие. Теа: Виж не съм сигурна, какво става между тях двамата, Сaм не успя да ми разкаже. Май: Еми, че то е логично. Джоуи и Тристан се връщат с поръчките. Джоуи: Какво е логично Май? За какво говорите? Май: За приятелката ви Саманта, глупчо. Джоуи: И какво за нея? Май: Офф, седни и слушай. Тази Сам, аз не я познавам много добре, но имам чувството, че скоро ще я опозная. Та тя Джоуи живее при кайба. Джоуи: ШЕГУВАШ ЛИ СЕ МАЙ? При този загубеняк. Какво прави при негo? Май: Точно това ни обеснява Теа, и ако спреш да прекъсваш ще разбереш. Джоуи: Така Теа, слушаме те. Теа: Тя ме извика вечерта преди откриването на турнира. Баща й бил забранил да се вижда с Кайба,а точно тогава… Май: Дам. Джоуи: Какво станало, защо спря? Теа: Не знам дали аз трябва да ви разкажа това. Джоуи: Шегуваш ли се, започна и ще спреш така, та тя ни е приятелка. Кажи ни какво е станало точно тогава. Теа: Хубаво ще ви разкажа. Точно в този ден, тя трябваше да се види с Кайба. Юги: Искаш да кажеш, че вчера са имали среща. Теа: Точно така Юги, но на Сам и беше забранено да го види. Тук се намесих аз, тя ми се обади, и ме помоли да говоря с него, за да не си помисли, че тя му се подиграва. Джоуи: За него всеки му се подиграва, не приема никои на сериозно, ама карай. Теа: Все едно, говорих с него. Май: Как успя да го обедиш да те изслуша, господинчото се има за по – велик от БОГ. Теа: Трудно, но все пак успях, а и на мен ми беше по – трудно да го изтърпя. След разговора ни го оставих да се отдалечи, и после тръгнах към дома на Сам, когато пристигнах там, видях Кайба да спори с г-н Алфред, останах да наблюдавам. По – късно той излезна със Саманта, и един куфар. Тогава се опитах да обедя Сам да дойде при мен. Джоуи: Нека позная г-н Велик се е намесил. Теа: Точно, аз почти я бях навила да дойде, личеше си, че и на нея много не и се щеше да ходи при него. Но след намесата на Кайба тя реши да иде при него. Тристан: Че как иначе, тя нали го харесва. Ти ако знаеш днес колко странно се държа Сам. Теа: Какво е направила? Джоуи: Като за начало, още с пристигането отиде при него, преди речта му дойде, аз започнах да я съветвам т.е. казах й, че той не е за нея. Тристан: Абе не беше само това пич, пропускаш, че няклко пъти го обиди. Джоуи: Ей, тя веднага, тя ми каза да не говоря пред нея обиди за Кайба, че той бил свестен, а не такъв идиот закакъвто го смятаме и тем подобни. И да не и казвам какво е добро за нея, тя си знае. Не я обвинявам то да живееш с Кайба си е наказание, може малко да й е повлияло. Теа: Разбираемо е да не приема съветите ти и отношението ти спрямо Кайба, все пак за това е една от причините за които се скара с баща си. За това се опитвам да ги сдобря, за да не живее при него, и баща й да не е самотен. Знам, че тези помени, които Сам претърпя са, за да се хареса на Кайба. Тя не е такава всъщност. Май: Сигурно вече те двамата са гаджета. Джоуи: Кайба и гадже. Леле това докато го не видя няма да повярвам. Май: Джоуи абе ти не разбрали, той се е застъпил за момичето, явно изпитва нещо към нея. Пък и да си виждал Кайба да канаи някои в дома си било то за час, а нея я кани да живее при него. Това значи, че най – накрая Кайба си намери майстора. Джоуи: Много смешно Май, тя е много мила по – принцип и лесно може да я нараниш, а г-н Велик има опит в тази работа, вече го направи веднъж. Тогава Саманта избяга от Домино, а веднъж сподели с нас, че държанието му спрямо нея може да я накара да се самоубие. Сега какво мислиш Май. Май: Лол това е лошо. Джоуи: Аз мисля,ч е този идиот Кайба пак ще я нарани, но ме е страх да мисля за последиците от тези негови действия. Атем: От къде знаеш Джоуи? Може Кайба наистина да я обича. Джоуи: Както казах преди малко, той няма сърце и не мога да повярвам, че обича някой освен себе си и може би Мокуба. Това трябва да го видя с очите си, даже и тогава би ми било трудно да повярвам. Атем: Всеки човек има сърце Джоуи. Джоуи: Не и Кайба, познавам го вече от години и не е показал такова нещо. Сам е красиво и добро момиче и не заслужава момче като него. Той пак ще се подиграе с нея, запомнете ми думата. Атем: Не бъди така сигурен, аз смятам, че Кайба ако поиска може да се държи добре, и ако е осъзнал, че обича Сам, мисля че не би я наранил. Той не е толкова лош, помягал ни е, и ти много добре го знаеш. Джоуи: Да може, но когато или ще спечели нещо от помощта си или зависи нещо което го интересува от неговата помощ. Това за мен не значи нищо. Теа: Атем е прав Джоуи, може да я обича, когато я блъсна колата той я закара в болницата, когато тя избяга, той я върна в Домино. Това значи, че тя не му е безрзлична, иначе да я е оставил г-н Алфред да я отведе от тук. Джоуи: Вие се шегуеате с мен. Казвате това сякаш не познавате Кайба, и не знаете какъв е той. Той и любов, не това чувство при него не съществува. Да сте го виждали досега с момиче, отговора е НЕ. Той няма приятели, и не иска, няма гаджета. Кайба не може да обича, човек с ледено сърце не изпитва чувства. Теа: Виж Джоуи, няма да спорим с теб, аз също не одобрявам избора на Сам, но това са си нейните чувства. Щом Кайба е човекът, който тя харесва то никои от нас не може да направи нищо. Искам просто да се сдобри с баща си. Това е най – добрата й възможност, да не живее при Кайба. А ака той я обича, то ние ще рзберем първи, поне така смятам, ако не ще я подкрепим и няма да позволяваме той да я наранява повече. Атем: Така е по – добре. Нека се даде шанс на Кайба да покаже, какво изпитва към Саманта. Теа: Надявам се утре да дойде в нас, вие ще доидете също. Когато Сам е при нас, аз ще се обадя на баща й да дойде, и да говори с нея, и дано се сдобрят. През това време в охранителната стая с камерите на KaibaLand, там баха Сам и Кайба. Кайба: Мисля, че приключих за днес тук, остана още малко и турнира ще започне. Сам: Да, надявам се ти да го спечелиш. Кайба: Този път съм се приготвил за всичко от страна на Юги, друг не ме заплашва на този турнир. Твърде дълго Юги беше крал на игрите (Най – добрият дуелист) време е да му отнема титлата и да си я върна. Сам: Харесвам Юги и останалите, не са лоши, помагали са ми много пъти, но искам ти да спечелиш. Кайба: Ще дам всичко от себе си Сам. Сам: Е, хайде да тръгваме, нали каза, че нямаш друга работа тук. Кайба: Къде искаш да ходим? Сам: Еми, може да обиколим малко града. Аз не съм се рзхождала много от както съм тук, пък и разходка с теб е добра оферта за мен. Сето се усмихна мило. Кайба: Ами ако откажа, не обичам много да обикалям града. Сам: Еееееее, ще направиш една отстъпка. Кайба: По – принцип не правя такива неща, но нека да е като за последно. Сам: И това ми стига за сега. Момичето се приближи към него, прегърна го. Сам: Знаеш ли, ти ме правиш истински щастлива. Ако това е сън не искам да се събуждам. Младия мъж я притисна към себе си, а после съвсем нежно повдигна главата й, и устните им се сляха. Минутки по – късно те тръгнаха към изхода от KaibaLand, там ги чакаше лимузина, те се качиха и тръгнаха нанякъде из града. На другия ден. Момичето стана оправи леглото си, облече се, и тръгна към дома на Теа. Сето беше излезнал, за да иде в KaibaCorp, но не я беше будил. Когато Сам пристигна в дома на приятелката си, тя звънна на вратата и не след дълго Теа отвори. Теа: Сам здравей, радвам се, че дойде. Сам: Как няма да дойда. Искам да разбера как е минало вчера с Атем. Теа: Този номер няма да мине, първо ще ми разкажеш как е с Кайба. Сам: Добре. Така да бъде. Теа: Момчетата ще доидат малко по – късно. Сам: Няма проблем. Теа: Искаш ли нещо за пиене. Сам: Може един сок. Теа: Добре изчакай малко. Момичето тръгна към кухнята, когато стигна вдигна телефона и набра номера на Алфред. Алфред: Ало Теа ти ли си? Теа: Дам, Сам е при мен, ако искате елате, аз ще я задържа възможно най – дълго. Алфред: Добре, благодаря ти за всичко. Теа: Няма защо, чакам ви. Алфред: Веднага тръгвам, чао за сега. Теа: Чао. След като затвори телефона Теа, наля две чаши със сок и тръгна към гостната, където чакаше Сам. Сам: Какъв беше този сок бе Теа? Теа: Звънна телефона, затова се забавих. Сам: Няма проблем. Теа: Сега разказвай, какво стана миналата вечер. Сам: От къде да започна. Теа: От самото начало, ако обичаш. Сам: Добре, след като се качихме в лимузината, отидохме в един ресторант, дори не знам как се казва. Теа: Леле, не се ли по интересува. Сам: Не интересувах се от това което ще се случи там, исках най – накрая да ми потръгне с него. Теа: Добре и какво стан след като престигнахте. Сам: Всичко беше поодготвено, маса със свещи келнер ни чакше. До нас нямаше никои. Теа: Кой би предположил, че Кайба може да бъде романтичен. Сам: Всичко беше върха. Звучеше хубава музика, а аз вече бях загубила ума и дума. Не знамех как да започна. Теа: До болка ми е познато Сам. Сам: Събрах смелост и го попитах, дали иска да опитаме и да видим какво ще се получи между нас. Не можех да повярвам, когато той каза добре. Теа бях на седмото небе от щастие, поникнаха ми крилца, цялата сияех. Теа: Кой на твое място не би? Сам: Не знам. От там натаък вечерта ми беше по – спокойна и по – приятна. Теа: Друго не правихте ли? Сам: Емииииииии, танцувах ме. Теа: Ооооо, сериозно ли? Сам: Да. Теа: Значи сега ти и Кайба ходите. Права ли съм? Сам: Напълно. Сега си ти наред, как мина с Атем? Точно в този момент се звънна на вратата. Теа: Изчакай, да отворя. Сам: Сигурно са момчетата? Теа отиде и отвори. Алфред: Тук съм вече. Теа: Радвам се, последвайте ме. Сам: Кой е Теа, момчетата ли са? Алфред: Аз съм Сам. Сам: Какво прави той тук Теа? Алфред: Помолих приятелката ти да ми каже къде мога да те намеря, защото исках да говоря с теб. Сам: И за какво мога да си говоря с теб, казах ме си всичко. Алфред: Извини ме Сам, искам да ми простиш не съм искал да се получат нещата така. Сам: А как искаше? Алфред: Искам да се извиня и да се върнеш при мен миличка. Щом искаш срещай се с това момче. Сам: Искаш да се върна, за да можеш следващия път вече наистина да ме отведеш от ту. Алфред: Нищо подобно, искам да се върнеш, и всичко да е както преди. Няма да ти забранявам нищо. Няколко сълзи се пророниха от лицето на стария човек. Алфред: Никого си нямам освен теб, а много те обичам и разбери не съм искал да те нараня. Сам: Аз, не знам какво да кажа. Добре татко, прощавам ти, ще се върна, и не говори така ти винаги ще си имаш мен, аз не трябваше да се държа така с теб. Ти отгледа едно напълно непознато дете, грижи се за мен, като твое собствено дете, а аз се държах неблагодарно. Извинявай, ще си дойда при теб, но моля те разбери Сето не е лош, и не ми преи да бъда с него. Алфред: Добре. Сам: Сега се прибери, аз ще остана да изчакам останалите си приятеи, и по – късно ще си дойда в къщи. Става ли? Алфред: Добре. Стария човек се усмихна и си тръгна. Теа: Извинявай, че не ти казах, но не знаех дали ще го изчакаш ако ти кажа. Сам: Няма проблем, и благодаря,аз тайно съжелявах за държанието си спрвмо него. Все пак ми е баща. Сега само трябва се изнеса. Теа: Защо не прие да останеш при мен. Сам: Сето искаше да ида при него, аз не можех да му откажа,но още днес ще се изнеса от там, донякъде се радвам, но… Теа: Но какво? Сам: Донякъде не се радвам, защото така бях по – блиско до него. Теа: Сам вие пак ще се виждате, но това ад отседнеш при него, честно казано си беше малко ТЪПО. Сам: Да, така си е. По – късно ще ида да си взема багажа, и да му кажа все пак не може да си тръгна без да го предопредя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
Yellow Gadget
Dark_Man
Dark_Man
avatar

Брой мнения : 236
Cash : 68
Рейтинг : 13
Join date : 29.11.2010
Години : 26

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Пет Дек 03, 2010 11:15 pm

12 Глава: Приятелска среща

Приятелска среща Сам: Теа твой ред е да разказаваш. Как мина с Атем? Теа: Страхотно ти беше права Сам, говорих с него и вече сме гаджета. Сам: Супер, и двете сме щастливи с момчетата които обичаме. Теа: Да, и дано за дълго, но внимавай да не се изпуснеш пред останалите, все още не сме казали на никои, вече ти знаеш. Сам: Защо го криете? Няма нищо лошо в това, че ти и Атем ходите. Теа: Да но не знаем как да им го кажем. Сам: По – добре като доидат говори с Атем, и после им кажете. Теа: Ще те послушам. Звънна се на вратата. Теа: Сигурно са те. Момичето стана и се запъти към вратата. Май: ХЕЙ Теа здравей. Теа: Ооо Май, и ти си тук, радвам се. Юги: Срещнахме я и тя няма работа като нас. Май: Да затова реших да ти гостувам. Теа: Идвате тъкмо на време. Джоуи: На време, за какво Теа? Теа: Вътре ще говорим. Те влезнаха. Юги: Сам е тук. Теа: дам, но не само това, днес тя се сдобри с баща си, и още днес ще се върне да живее при него. Джоуи: БРАВО на нея, поне няма да е при онзи… Момичето го сръга в ребрата. Джоуи: Ей какво правиш? Теа: Джоуи предупреждавам те внимавай какво говориш по адрес на Кайба. Джоуи: Аз ли? Май: Да ти същия умнико. Джоуи: Гроб съм, и без това не искам да го обсъждам. Теа: Дори и да стане дума за него, ти няма да говориш глупости. Ясно ли ти е? Джоуи: Ясно шефе, а сега къде е обяда. Теа: Всъщност забравих да ида до магазина, аз и Атем ще идем а вие правете компания на Сам. Май: Ооооо ти и … Теа: Май не започвай отново. Май: Добре де, вървете. Теа: Хайде Атем. Атем: Мммм добре. Останалите отидоха в гостната при Саманта. Сам: Хей защо се забавихте, какво си говорихте толкова време? Джоуи: А нищо. Май: Значи ти си Саманта, не те познавам много добре, но съм слушала много за теб, от този до мен. Сам: ^_^ Приятно ми е. Май: И на мен миличка 0_^ Юги: Разбрахме, че си се сдобрила с баща си. Сам: Леле, колко бързо се разпространяват новините тук ^_^ Да сдобрихме се. Къде е Теа? Май: Тя и Атем отидоха да пазаруват, за господинчото. Джоуи: Хей по – полека с намеците. Казах само, че съм гладен. Май: Да де, но когато г – н Джоуи е гладен, това значи, че трябва задължително да яде. Джоуи: ^_^’ Може да се каже. Юги: Сам може ли да те питам нещо? Сам: Ммм, разбира се Юги, за какво става дума 0_0 Юги: Нищо сериозно, просто съм любопитен да разбера как вървят нещата с Кайба. Сам: СУПЕР ^_^ Май: Ходите нали? Сам: Емииииии…. Май: Хайде кажи? Сам: Да ходим от един ден, за сега всичко е супер, много съм щастлива. Тристан: Радваме се за теб Сам. Сам: ^_^ аз също се радвам. През това време Теа и Атем се връщаха от магазина. Теа: Казах на Сам за нас. Атем: Така ли? Теа: Тя ме попита. Атем: Добре. Теа: Тя каза, че трябвало да кажем на осраналите, не трябва да крием. Атем: Май така ще е най – добре. Теа: Еми добре тогава като ше им кажем сега. Те влезнаха в къщата. Джоуи: Тристан храната пристигна. Трисран: И сам виждам Джоуи. Теа: Ей по внимателно. Джоуи: Този плик сигурно ти тежи. Теа: 0.0 Тристан: Атем дай този аз ще го занеса. Атем: Добре ^_^ Tea: Ама не можете да изчакате. Джоуи: Чакахме те ^_^ Май: Зарежи ги Теа, няма смисъл да се разправяш с тях. Сам: Много са сладки ^_^ Май: Да ^_^ Теа: Аз искам да ви кажа нещо. Май: Какво мила? Джоуи:Мхм какво иам Теа? Теа: Еми. Атем: Остви на мен. Той реши да я смени, не че на него му не беше неугобно, но видя, че тя много се притеснява. Атем: Искаме да ви кажем, че аз и Теа см,е гаджета. Джоуи: КАКВО????? Май: Знаех си ^_^ Юги, Тристан и Джоуи: 0.0 Май: И от кога това? Теа: От вчера, преди да се срещнем. Май: Казах ли ви аз. Така след няколко часа лафове, приятелите се рзделиха и всеки пое по – пътя си. Сам: Чао приятели. Теа: Чао Сам. Всички си тръгваха Юги рещи да изчака Атем, който прегръщаше нежно Теа. Теа: Ъъъ, чао Атем. Момчето се усмихна и я целуна по устните и после настигна Юги, който го чакаше с Тристан и Джоуи малко по – напред. Джоуи: Ей любовнико ^_^ Момчето се изчерви. Тристан: Остави го не виждаш ли, че го притесняваш. Атем: Няма нищо приятели. Юги: Ама ти защо не ни каза. Атем: Ъъъ, с Теа решихме да изчакаме. Джоуи го сръга. Джоуи: ЯСНО ^_^ През това време Сам пристигна в дома на Кайба. Сам: Как да му кажа? Момичето въздъхна тежко и влезна. Сето я срещна на вратата. Кайба: Къде беше? Сам: Аз бях с приятелите си. Кайба: Толкова време. Сам: Не бях само с тях. Кайба: С кой друг тогава? Сам: Еми с баща ми, сдобрихме се. Кайба: Така ли, искаш пак да имаш проблеми с него. Следващия път може и да не мога да ти помогна. Сам: Стига Сето. Няма да имам такива разбрахме се, той каза, че няма да ни пречи, и аз дойдех, за да си взема нещата и ще се върна при него? Кайба: Значи искаш да си ходиш? Сам: Аз ще се прибера, но това не значи, че искам да сложа край на връзката ни. ОБИЧАМ ТЕ и пак ще се виждаме, просто тук не ми е мястото, разбери ме, моля те. Тя се приближи погали лицето му и поречи да го целуне, но той се одръпна. Сам: Какво има? Кайба: Нищо. Сам: Сето моля те не ме отблъсквай. Той я погледна очите и бяха натъжени. Кайба: Добре, щом искаш връщай се при него, но тази вечер оставаш тук . Утре ще те откарат до дома ти. Ясно ли е? Сам: Еми да, само ще му се обадя, за да му кажа. Кайба: Сигурна ли си, че няма да ти създава проблеми. Сам: Дам. Кайба: Хубаво тогава. Младия мъж тръгна към стаята си, нямак си му беше гадно, че тя си тръгва, той все да привиква с компанията й. Сам: Сето чакай, на къде тръгна. Кайба: Нали искаш да му се обадиш. После ела горе. Сам: Добре. Тя отиде набра номера. Алфред: Да моля. Сам: Татко утре си идвам. Алфред: Защо??? Сам: Ще остана и днес тук. Алфред: Ммммм добре, щом искаш. Сам: Мерси, до утре. Алфред: Обичам те Сам, и умната. Сам: И аз те обичам, чао. Тя затвори и бързо се качи в стаята на Сето. Сам: Готово. Кайба: Добре. Саманта тръгна към него, Сето беше застанал до прозореца. Тя се облегна на него обгръщайки го в нежна прегръдка. Той се обърна погледна я в очите й имаше пламък. Повдигна главата й, и я целуна, тази нощ и двама бяха се отдали на любовта си един към друг. На сутринта Момичето се събуди в стаята на Кайба, завита, а той седеше до прозореца и я гледаше мило. Тя си спомняше всичко, което се е случило миналата нощ между тях, и не съжаляше. Сам: Добро утро Сето ^_^ Кайба се усмихна. Кайба: Багажа ти е готов, накарах една от прислужниците да ти го приготви. Лимузината те чака, когато поискаш можеш да тръгваш. В този момент усмивката от лицата и бна двамата се махна, мномичето стана, Кайба се обърна. Тя се се облече. Отиде при него. Сето се обърна, плъзна ръце по рямото й, и я целуна. След няколко минути Кайба, се отдръпна той осъзна, че ако просължава така няма да я пусне и днес да си иде. Кайба: Хайде върви. Аз и без това имам работа и ще ходя в KaibaCorp. Сам: Ъъъ, добре. Сето Обичам те. Малдия мъж се усмиха, я тя излезна багажа й вече беше в колата. Тя се качи и колата тръгна, кайба наблюдаваше отгоре. Той също много я обичаше. Той също не съжаляваше за случилото се през нощта.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://yu-gi-oh-duelist2010.bulgarianforum.net
!!{AL!EN}!!
"New Member"

avatar

Skype Skype : conzole_7
Брой мнения : 40
Cash : 59
Рейтинг : -3
Join date : 02.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   Съб Дек 04, 2010 9:22 pm

Иха мн си писал ела да пишеш и на моята страница ама шрещу каиба . :D
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: SetoKaiba's_fen   

Върнете се в началото Go down
 
SetoKaiba's_fen
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Yu-Gi-Oh-Forum-Tournaments-2010 :: Yu-Gi-Oh! Свят :: Фен Фикшън/Fan Fiction-
Идете на: